В понеделник бях с една черно-бяла риза, къси панталонки, черен клин и едни плетени ботушки. Във вторник - черни дънки, сив суичър(които ми е широк, защото е мъжки и не е мой.. ) ии бели кецове. Сряда - розова блуза с един пингвин сини дънки и пак белите кецове. Утре ще съм с тъмно сини дънки и една сива блуза с едно извънземно(тя също е мъжка, но си е моя и не ми е много широка..снимка на извънземното: http://www.prikachi.com/images/300/3302300x.jpg ) Всеки ден съм с изправена коса, нищо специално...А за петък не съм мислила
Не се страхувам да съм.. ничия.. Дори да ме боли от нямане. Ръцете ми еднакво ще обичат.. и истинският. И измамника..
Сякаш крещиш, но никой не може да те чуе. Почти те хваща срам от това, че някой може да бъде толкова значим и без него да се чувстваш като нищо.. Никой, никога няма да разбере колко боли.
Чувстваш се безнадежден, но нищо не може да те спаси..
Той си тръгва.
Дори искаш да върнеш всички лоши неща, за да можеш да имаш отново и добрите..