Опишете първите три дни..

[chronic]

Въпрос към тези които са превъзмогнали голяма любов или дълга връзка,опишете на кратко усещанията си през първите дни без обичайния човек до вас.

[ScarletBite]

1 ден - "очаквах огромна болка и празнота. не е чак толкова зле. имам въздух, приятели, живот. реката продължава да тече. просто не трябва да мисля за него... " . междувременно започвам да усещам аромата му и да долавям настроенията му (щото аз съм баси телепата), но потискам всичко.
2 ден - дрехите ми миришат на него. тази песен слушахме заедно. за този филм си говорихме. той правеше такава и такава гримаса. ръцете му бяха около мен по ето такъв начин. така и не му казах, че според мен връзките на маратонките му са в различен цвят...
3 ден - разяждам се. дали си мисли за мен? държа телефона в ръка и чакам обаждане и си мисля дали той прави същото. в скайп съм инкогнито, но все пак постоянно чакам да ми пише, въпреки че знам, че няма. загубих уникален човек и нищо няма да бъде същото. не можем да сме приятели дори, няма как след всичко. неговата песен се върти нон-стоп в плейъра. неговият аромат ме прогаря, но вече е все по-далечен, а след това осъзнавам, че едва ли ще мога отново да го усетя и избухвам в сълзи. не мога да ям, нито дори да пия вода. имам сили само да си взема дълъг горещ душ, да глътна скришом малко водка и да легна в леглото, надявайки се да заспя. сънувам него. в съня ми пак сме заедно и сме щастливи, но изведнъж, както вървим по някаква уличка, се спъвам и потната ми ръка се изплъзва от неговата. събуждам се и започвам да рева и да нареждам.



мда...
и после що не съм искала отново сериозна връзка...

[Eclipsercho]

Самота.. празнота.. тишина.. липса на желание за правене на каквото и да е.. липса на глад, жажда.. никакви силни положителни емоции.. усмивката, дори да е предизвикана от нещо страхотно хубаво, се задържа за много кратко време.. липса на цел (поне за момента)..

Започваш да мислиш как е време да се отречеш от всичко, което си свикнал да имаш и е свързано с този човек.. местата, песните, спомените, навиците..

Махаш снимките, клипчетата, хронологията и каквото още се сетиш от компа си, които са свързани с нея.. мислиш как няма никога да е същото, преосмисляш първите и последните ви мигове заедно..

Гледаш в точка, мислейки за хиляди неща, всичките свързани с нея..

Разбираш, че трябва да продължиш напред, но пътя ти се вижда тесен, гаден, невъзможно труден и мрачен..

Time heals.

(и ме лови драмата на тая тема, явно.. )

[DNJ]

Безсилие, болка, самобичуване, студ, болезнена надежда, водеща до още по - голямо страдание, обреченият кръг на щастие ( породено от илюзията, че всичко ще бъде по начина, по който е било) и тъга ( когато осъзнаеш, че илюзията е именно илюзия). След връзка близо 3 години. А сега за себе си бих казала, че съм щастлива млада жена, сгодена за мъжа на живота си, който обичам безумно много. Това, което съм видяла и надрастнала ме превърна именно в човека, който е обичан и обича. Всичко има смисъл. Предполагам, че не си написал/а темата просто така...изживей болката си и ще видиш, че нещата не се случват просто така.

[djipsito]

И момче се произнесе

Ами как.. забила, празна, без желание за нищо, без да може да ми го побере мозъка кво се случва и кво трябва да направя, ама се разсейвам и така.

[BgHtH]

3 дни,1 дума-водка!

[sLowm0tioN]

Ами и през 3-те дни се чувствам гадно,усещам празнота...Излизам навън с приятели,минаваме по улица,на която сме били с него и ми се плаче.. Всички ме питат как съм и ме утешават,казват ми,че не си заслужава да плача.. Виждам го,чувствам се глупаво и тъжно,защото знам,че няма да ме посрещне с прегръдка и целувка..сърцето ми се къса.. Плача.. Прибирам се,лягам си и плача в леглото. Това са 3-те дни,след като се разделихме с първата ми любов .

[xBadxApple]

Имаше няк'ви пет фази, ама не си спомням как точно бяха формулирани.

Инак се минава през осъзнаване, 'омг и кво от това' фаза, след което идва депресия/меланхолия, гняв, тъга, и искане на обяснение за случилото се.

Т'ва се отнася и за седмици/месеци, зависи от човека все пак

[MaLkaTa_LaDy]

Не бяха само 3 дни. Най-малко месец продължи така...
Като начало първите 5 дни не бях яла нищо. Нямах желание да се храня, да спя, да дишам... Разхождах се сама на същите места, на които съм била с него. Избягвах реалния свят. С колелото карах извън града край морето, пушех много и само се чудех как да си навредя. Постоянни депресивни състояния, рев докато не започна да се давя[буквално]. Първия ден от рев пулса ми беше забил граница на 140 и не падаше надолу. Едвам дишах. Чувствах, че всичко между нас беше свършило, но се чувствах и като вързана с вериги към миналото. Нищо друго нямаше значение... Пред очите ми постоянно бяха моментите ни заедно, чувството за момент се връщаше и после усещах, че не съм там наистина и ме прорязваше ужасна болка. Стигах до ръба...

[nepowtorima]

.. вече съм станала толкова безчувствен човек.. не знам защо станах такава.. може би от толкова болка и наранявания човек става такъв..
дните минават в самосъжаление .. колко може да съм проста да съм се занимавала с него.. по каква причина .. той трябваше да бъде моята половинка.. любовта не спира, но омразата е повече..

[elito435]

Огромна болка, но хубавото, е че си останахме много добри приятели!

[NomNomNom]

Първите три дни без този човек винаги прекарвам с друг
Не съм била сама от 7ми клас, омг .
Винаги трябва да има нещо , което да ти отвлича вниманието .
Та , принципно, тези дни ги прекарвам добре.

[malcho14]

1 ден - не се чувствах толкова зле,но не защото не ми пука или нещо такова,а защото не можех да повярвам,че е истина...
2 ден - още,когато се събудих,първата мисъл,която ми мина през главата беше свързана с него и така беше цял ден...
3 ден - реших,че трчбва да го превъзмогна...или поне да изглежда така

[pitfall]

първия ден бях някакси много изкуствено весела, но това беше понеже не бях сама, след това изпаднах в най-голямата депресия, която може да съществува. 3 дни са адски малко, състоянието ми пред следващите няколко месеца беше отвратително, карах се буквално с всеки срещнат, исках да съм сама постоянно, хората около мен ме дразнеха, започнах да се опитвам да си навредя по всякакъв начин. Дотогава мислех, че съм силен човек, след това осъзнах, че съм толкова слаба, че дори нямам силата да преодолея някакъв мъжки индивид и да продължа без него. И така съм вече не знам колко месеци ...

[extreme16]

Толкова съм безчувствена, че не ми пука, пък и защо трябва да ми пука за нещо или някой..няма смисъл..!! ;]]

[eminemfenka]

Пфу незнам , но за определен период имам едно задъхване , липса и доста умуване. В крайна сметка,си дадох сметка , че просто колко и да значи някой за теб, ти не трябва да загърбваш живота си ,защото после никой няма да дойде да ти свали шапка и да те поздрави за загубите ти

[vampire_girl_9]

първия ден бях толкова зле,че не успях да отида на училище..почти не спирах да плача,докато не се видях с най - добрата ми приятелка,която ме разведри малко..въпреки това,щом я изпратих,отидох на една пейка,където често седяхме двамата и много се депресирах..все очаквах да се появи от някъде и накрая се прибрах,плачейки и така и заспах..на следващия ден реших,че просто трябва да си изживея мъката,колкото и време да ми отнеме.Казах си,че трябва да изслушам всяка една песен,която сме слушали заедно,да се върна на всичките места,където сме ходили заедно..и времето ще ме излекува..и така си отидох на даскало.там обаче,братовчедка ми,ми даде много добър съвет.каза ми вместо непрестанно да мисля за него,просто да се опитам да го изхвърля от съзнанието си,да се занимавам с нещо,което да ме разсея..и си казах,какво пък и взех,че я послушах.още на следващия ден ми беше значително по – добре :]

[SisiStrange]

Ден 1.
Невероятен рев, кошмари, лек период на невярване с мисли в стил: "Е, стига де. Това няма как да се случва. Ще се съберем пак." Осъзнаване, последвано от задавящ рев.

Ден 2.
Будя се. Поглеждам се в огледалото и си мисля: "Майчице, приличам на парцал втора ръка." Подпухнала, червена, с полу-затворен подути очи... Слънцето навън грее. Викам си: "Мхм. Аз се съсипвам от рев. Влияя си на здравето. Треса се тука с температура. А той? Добре си е някъде на слънце мръсника." Започвам да се стягам.

Ден 3.
Няма повече сълзи. Смея се, ако ще и малко пресилено. Една идея съм по-студена, но си знам, че ще ми мине. Тегля си "Двама мъже и половина", купувам 2 литра кола и 3 пакета "Зайо Байо" и се отдавам на лечение.

[NightGuardian]

1 ден - "очаквах огромна болка и празнота. не е чак толкова зле. имам въздух, приятели, живот. реката продължава да тече. просто не трябва да мисля за него... " . междувременно започвам да усещам аромата му и да долавям настроенията му (щото аз съм баси телепата), но потискам всичко.
2 ден - дрехите ми миришат на него. тази песен слушахме заедно. за този филм си говорихме. той правеше такава и такава гримаса. ръцете му бяха около мен по ето такъв начин. така и не му казах, че според мен връзките на маратонките му са в различен цвят...
3 ден - разяждам се. дали си мисли за мен? държа телефона в ръка и чакам обаждане и си мисля дали той прави същото. в скайп съм инкогнито, но все пак постоянно чакам да ми пише, въпреки че знам, че няма. загубих уникален човек и нищо няма да бъде същото. не можем да сме приятели дори, няма как след всичко. неговата песен се върти нон-стоп в плейъра. неговият аромат ме прогаря, но вече е все по-далечен, а след това осъзнавам, че едва ли ще мога отново да го усетя и избухвам в сълзи. не мога да ям, нито дори да пия вода. имам сили само да си взема дълъг горещ душ, да глътна скришом малко водка и да легна в леглото, надявайки се да заспя. сънувам него. в съня ми пак сме заедно и сме щастливи, но изведнъж, както вървим по някаква уличка, се спъвам и потната ми ръка се изплъзва от неговата. събуждам се и започвам да рева и да нареждам.



мда...
и после що не съм искала отново сериозна връзка...

Момичето много точно е описала!

Жалко ,че при мен беше късно осъзната любов и я загубих заради ревност....

целувях я прегръщах я , а сега дори може да ме подмине и ще я разбера , толкова красива е станала