1 ден - "очаквах огромна болка и празнота. не е чак толкова зле. имам въздух, приятели, живот. реката продължава да тече. просто не трябва да мисля за него... " . междувременно започвам да усещам аромата му и да долавям настроенията му (щото аз съм баси телепата), но потискам всичко.
2 ден - дрехите ми миришат на него. тази песен слушахме заедно. за този филм си говорихме. той правеше такава и такава гримаса. ръцете му бяха около мен по ето такъв начин. така и не му казах, че според мен връзките на маратонките му са в различен цвят...
3 ден - разяждам се. дали си мисли за мен? държа телефона в ръка и чакам обаждане и си мисля дали той прави същото. в скайп съм инкогнито, но все пак постоянно чакам да ми пише, въпреки че знам, че няма. загубих уникален човек и нищо няма да бъде същото. не можем да сме приятели дори, няма как след всичко. неговата песен се върти нон-стоп в плейъра. неговият аромат ме прогаря, но вече е все по-далечен, а след това осъзнавам, че едва ли ще мога отново да го усетя и избухвам в сълзи. не мога да ям, нито дори да пия вода. имам сили само да си взема дълъг горещ душ, да глътна скришом малко водка и да легна в леглото, надявайки се да заспя. сънувам него. в съня ми пак сме заедно и сме щастливи, но изведнъж, както вървим по някаква уличка, се спъвам и потната ми ръка се изплъзва от неговата. събуждам се и започвам да рева и да нареждам.



мда...
и после що не съм искала отново сериозна връзка...