Моята история..или Моят филм..

[mishle5]

Здравейте,искам да споделя така да се каже моята история..нямам си почти никого който да ме разбере...и нося това нещо вътре в себе си,от доста време..и сега ми се натрупа,имам нужда просто да споделя..



Имах приятел,бяхме 1 година заедно...Всичко беше чудесно,разбирахме се идеално..докато един ден нещата не вървяха...Нямаше я онази тръпка..нямаше го чувството в стомаха..Разделихме се.. В същия момент дойде нов ученик в училище..най-добрата ми приятелка се хвана с него...още на момента.Тя ме накара да се запознаем-Отидох,изглеждаше мило момче..Смеехме се,забавлявахме се..Всеки ден излизахме,аз обаче още носих болката и спомена за бившото ми гадже..Дните минаваха,месеците също..Най добрата ми приятелка започна много да се кара с сегашния си..всеки ден скадали..накара ме да отида при него и да го "поразпитам" какво мисли за връзката им.Говорихме,той ми каза че няма нищо към нея от доста време,а че има чувства към мен..Последните месеци е бил с нея за да е близо до мен..Почувствах се адски неловко.Хиляди мисли нахлуха в главата ми.Казах му че нямам правото да я нараня..това ще е жестоко предателство ако тръгна със гаджето и..Той каза че нямало да бъде никакво предателство,тъй като тя само го наранявала,само се заигравала с други..и така убила чувствата му.Мисълта ми не го побираше-как аз,ще предам така приятелката си..не е важно това,че вече нямат чувства един към друг,важното е постъпката ми..дори да не се обичат щеше да е подло,така да и отмъкна приятела.Толкова пъти му го обеснявах..той не искаше да разбере...
Един ден се разождахме в парка,казах му че разходката е чисто приятелски..а той отвърна:За мен не е такава..и ме целуна.Веднага си тръгнах,прибрах се..почнах да плача...И така всеки ден ме преследваше...докато един ден почнах да имам симпатии към него...Незнам как така,изведнъж стана..не избираме хората в които се влюбваме....Знаех,че е грешка..не можех да бъда с него...мислих за приятелката си...Той обаче взел та и казал: Не искам да бъда с теб..искам да съм с нея....Тя го приела добре,но съм сигурна че отвътре е искала да ме убие...
Оказа се,че не ми е била никаква приятелка...През цялото време се е подигрваала с мен,използвала ме е..тя сама ми го каза.Тогава се сетих какво направих за нея-Отказах се от собственото си щастие,заради нейното....Беше отвратително..да оставя момчето което харесвам,за да не я нараня..при положение че тя мен ме е наранявала в същия този момент....Незнам как да ви опиша това чувство...чувствах се жалка,глупава..за това че за всички тези години тя само ме е търсела когато е имала нужда от мен.
Е,с момчето почнахме по-често да излизаме..вече се замислях под въпроса дали да приема или не...вече се колебаех...Но "приятелката ми " правеше всичко възможно да ни скара...Плетеше интриги...казваше му: Ооо знаеш ли тя кво каза за тебе...а на мен :Ооо,знаеш ли кво каза той за тебе....и почва да си измисля разни реплики...и двамата почваме да се карама що си казал тва,,що онова...дрън..дрън...наистина успяваше да ни скара....Правеше го от злоба,не от ревоност..не искаше да приеме факта че той обича мен...
Най-накрая се събрахме...бяхме едно цяло..обичах го с цялото си сърце...Целувахме се,пргръщахме се...всичко беше прекрасно..когато бях с него забравях за всичко и всички...Бившият ми разбрал че съм с него..и сега само тича след мен...Сегашното ми гадже е в един клас с бившото ми..каква ирония само...а моята "приятелка" пък е в моя клас....УЖАС!На пук на всичко това,ние се справяхме..
Изморих се от всичко..от цялата тази история..толкова неща изживях...дори най близките ми не знаят за това-е само от части...
И двамата се обичаме,но всички искат да ни скарат...объркани сме..не издържаме на това напрежение..най вероятно ще се разделим..и то точно заради хорските приказки...защото и двамата се изтощихме,и двамата ни болеше много...а аз толкова много го обичам..казвам му че ще се справим със тези неща..правя сякакви усилия да спася връзката ни...Ето например миналата се седмица се скарахме за това че съм седяла на едномясто и не съм говорила,а само съм мълчала...беше ми гадно..ако говорех,щях да си го изкарам на него..и почнаха едни скандали..защо крия от него..защо не съм му била споделяла....а не е така..просто го предпазвам от някои неща...Това което трябва да знае го знае..другото са просто малки ядове,които нямат значение....Плаша се от това че почти всеки ден се караме..и то ето за такива дребни неща...що не съм купила това а онова..защо днес не съм яла почти нищо...и тем подобни....
Не искам съвет.Исках само да си излея душата..Блягодаря за вниманието!
П.п.Аз съм на 15,той също.

[obyrkaniq]

Направо си я изля душата..аз се чудех защо се подмокрих?

по темата:ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ къв е този роман бе.. ходи пиши книги

[scandalousLady]

Охх горките .. много гадно ми стана като прочетох. Много успех мила пожелавам ви да се справите със всичко и накрая всичко да се оправи.

[Sh@d0w]

Твърде много се влияете от хорското мнение.Щом толкова добре знаете,че се оптиват да ви скарат,защо се хващате на приказките им кой какво казал?

Може би именно затова се трупа това напрежение.Имайте си малко повече доверие един на друг и си споделяйте всичко което Ви вълнува.За това е една връзка-да имаш с кого да споделиш,на кого да разчиташ за подкрепа.Ако вие двамата не го правите и просто се срещате да размените две-три целувки и да се скарате за нещо,явно комуникацията липсва.

Просто поговори с него,сподели му как се чувстваш,както сподели с нас,кажи му как те натоварват всички тези караници.Заедно може да се справите със тези трудности.

Ще се учудиш колко лесно олеква

[MusicAddicted]

Ама какво ти пука какво говорят останалите. Щом сте щастливи заедно, не ги слушай.

Иначе почни да пишеш романи

[mishle5]

Благодаря ви,милички за коментарите Наистина се чувствам ужасно..не ме вълнува какво говорят другите..но просто ми писва..винаги сме в устите на хората...мойто сърце не е от камък..и аз имам търпение..и може би си го изаркваме на двама ни..на нас..на наща връзка...Опитвам се да говоря с него..той не иска..казва че няма нищо и да не се тревожа..Нещо става с него..но какво ...как да не се тревожа..той е част от мен..

[SuperBadSuperFresh]

Ами само от вас си зависи дали ще се справите с всичко това.Много връзки са се проваляли от хорското мнение,но това не значи че и с вас ще стане така.Трогателна история,като....изключим че...тия точки....леко....дразнят.

[mishle5]

Искам да се справим с това,и зная че можем.Но не зависи само от мен,и той трябва да направи усилия!Затворил се е в себе си,не иска да говорим на тази тема,обеждава ме че всичко е наред..не,не е наред

[marin4itu]

Защо просто следващия път като започнете да се карате не кажеш на твоето момче "Стига, не искам да се караме!". Успокоявате се и двамата и си говорите нормално. Просто спрете всякакви контакти с тези хора, които се опитват да ви скарат. Недей говори с "приятелката" ти и той да не го прави щом си измисля кой какво казал. Пълен игнор, просто бъдете щастливи. Просто не си заслужава да се впрягате на хорската злоба. Успех!

[mishle5]

Незнам,миличка как ще завърши всичко това.Ужасно ми е притеснено.Той продължава да мълчи и да не иска да обсъдим темата,незнам какво да си мисля А щом не иска да говори,нямам правото да го притискам.Все пак благодаря!

[Sh@d0w]

Това ти е проблема,твърде си нерешителна.В самото право си си да искаш да поговорите,бъди по-настоятелна.Твърде лесно се отказваш.

Постави му въпроса,така че да не може да се оправдае.Изгубите ли комуникацията помежду си връзката ви няма да просъществува дълго.Не може той да не се вълнува какво ти е на теб и всеки път да отбягва темата.

[mishle5]

С ченгел му вадя думите..вече незнам какво да сторя Когато аз мълча така като него,той винаги: Мило,кажи какво ти е..нещо станало ли е... и винаги съм му казвала.Сега аз като го питам ми мълчи като риба и ми казва че няма нищо тревожно.По държанието му личи че нещо е станало.не е същия.

[Josefinne]

На мен ми се струва, че твоята приятелка първа се е почувствала предадена и за това ти ги е нговорила тези неща за използването. И сега те мрази. При всички положения време е и двамата да си изберете отбора и да си играете в него. Ако ще сте заедно просто започнете да вярвате най-вече един на друг и на нито дума от приказките на бившия ти приятел и приятелка. Ти и твоят приятел сте едно, а онези, те са други, външни и не бива да ги допускате вътре във ваше единство. Започнеш ли да възприемаш нещата по този начин никой и нищо отвън няма да може да ви раздели, независимо какво говорят и какво правят.
Просто спираш да контактуваш с миналото и си гледаш в бъдещето.

[Supernaturalfan]

Не им обръщайте внимание, вярвайте си взаимно и кат тая пак каже нещо, не й обръщай внимание.

[montana6]

И двамата сте несигурни в отношенията си един към друг. Жалко, но е нормално като за вашата възраст.

[pomorians1]

въобще да не ти пука какво мислят или още повече говорят другите !

ако ги слушаше всичките, досега да си в някоя канавка.

прави си кефа. : )

[mishle5]

Не ги слушам..дреме ми кво казват,въпроса е че гаджето ми им се връзва на простотиите и си хаби нервите!Нямам сили вече..не издържам

[mmagdalenaa]

моя случай е същия с малка разлика, че сега се заражда всичко... в кофти ситуация си опитай се да бъдеш максимално с него и да вижда, че въпреки всичко ти го искаш... друг съвет не мога да ти дам