Офф.. вече и аз не знам какво искам, честно да ви кажа. С приятеля ми изживяхме най-красивите мигове, които някога съм имала. Но от един момент, той се държеше така чуждо и безразлично. Чувствах се пренебрегната и не знаех какво става. Минах седмица, две, три. .. . и снощи просто не издържах и го попитах на какво дължа това отношение. Започна да се извинява и да се обяснява. Че помагал на един негов приятел и нямало как иначе да се държи. Много ме вгорчи, че не ми каза просто, че е помагал. Да не съм някаква чужда, можеше само да ми каже.. Сто пъти ми се извиняваше и казваше, че ако реша това ще е края. Аз наистина не знаех какво да правя, защото това е един вид лъжа. Естествено попитах за съвет най добрата ми приятелка (искам да я поздравя, че премина през този ад заради мен), която ми казваше да му дам седмица. Така щяло да се види всичко, дали лъже или пък не. Но аз просто не можех да живея повече. Като че ли нямам му вече толкова много доверие, а преди...! И ето той вече ме питаше, какво избирам дали ще сложа точка или ще му простя и ще започнем начисто. Беше ми тежко да сложа края на нашите отношения... Да, казах му КРАЙ! И това беше краят и на нашата приказка. Той е страхотен човек и искам наистина да си останем близки поне.. знам, че е банално (да си останем приятели), но е факт че го искам. Сега като всичко свърши ме е жал за него абе просто за всичко.
Според вас правилно ли съм постъпила?