Странно чувство

[DevilWish]

Здравейте,
и аз не знам защо правя тема, имам чувствтото, че никой няма да отговори, но все пак..
Ходим от горе-долу 3 седмици някъде, даже по-малко..много си допаднахме, като се запознахме той беше с 1но момиче от една седмица, остави я, без да сме се виждали преди си говорихме 5 часа без да млъкнем, имаме 100000 общи интереси и теми...От една седмица прекарвам повечето си време при него.Само след училище се прибирам в нас за по 1-2 часа. Там спя, всичко.Аз съм на 20 /почти/, той е на 23, почна работа миналата седмица, аз съм ученичка още нямам доходи, всички пари, които получавам за месеца му ги дадох, защото му трябваха.Делим всичко, не се караме.Но той е много обсебващ, винаги се разбираме кога отивам при него и ако закъснея се дразни супер много, все едно от това му зависи живота.Не иска нито 1на вечер повече да спи без мен.Да и аз съм влюбена 100% и да 2 седмици сме нон-стоп заедно и не ми е омръзнал, обаче чувствам, че губя личното си пространство.Заради него се карах с една приятелка /която беше така и така голяма използвачка де/ и първите дни и с майка ми се карах доста.
Не искам да го губя, правя всичко, което поиска както го поиска /глупав пример - ела в 6, отивам в 6/.
И все пак има нещо, което ме тормози.Не знам какво.Не се разбирам.Не чакам толкова съвет, просто исках да си излея душата.
Мерси ако някой го е прочел все пак

[Hilary_]

Елии говори с него! Не е правилно така .. това не е начина ..
ок обичате си се, приятно ви е заедно няма нищо лошо, но ако сега не му изясниш нещата и си замълчиш от страх да не прецакаш нещо, то рано или късно ще се прецака .. повярвай ми ..

[Ssummerjam]

Не е нужно да сте нон-стоп залепени като сиамски близнаци. По тоя начин рано или късно ще си писнете, защото няма да има кой какво да разкаже на другия. Това, че сте заедно не означава, че трябва да си губите личното пространство. Още нещо - не му изпълнявай толкова капризите, така губиш себе си, превръщаш се в безхарактерно мекотело, което прави всичко, което поискат от него да не би случайно другият да остане недоволен. Няма лошо да си угаждате, напротив, но не прекалявай, защото ще свикне така, а да те приема един вид като златна рибка си е досадно. И не се карай с приятелите си заради него, глупаво е.

[SisiStrange]

Напълно те разбирам. Според мен рано или късно това ще се превърне в проблем. Сега още само нещо леко те гложди, защото си в първия месец (лол, това прозвуча като бременност ), когато всичко е на върха на щастието и влюбването. Още от сега трябва някак да отвориш темата и да му заявиш, че имаш нужда от повече време за себе си - дет се вика, да се излежаваш у вас цял ден, да прочетеш някоя книга, да се видиш с приятелки, с майка ти и така натататък. Ако пропуснеш още в началото да се уточниш, че връзките тип "сиамски близнаци" не са ти по вкуса, по-късно ще стане много по-трудно.
Точно този тип отношения винаги са ми се стрували много опасни. Губиш себе си, малките дребнички удоволствия, с времето се чувстваш все по-непълноценен, затворен, пристиснат. Лека полека първомесечната еуфория заглъхва, човека започва да те дразни, не защото нещо специално е направил, а защото двама души не могат да седят нон стоп заедно без накрая да започнат да се изнервят един друг. В един момент се осъзнаваш, идва ти догуша, слагаш край и се оглеждаш, с ужас, откривайки, че докато си била под ключ (образно казано) си загубила много приятели и познати. Случвало ми се е и беше ужасно трудно да възобновя контакти с близките ми, даже някои мостове направо са си изгорени из основи и няма връщане назад. Отнема много дълго време.
Някак трябва да му поднесеш факта, че искаш да речем поне 2-3 дена в седмицата да си ги караш в странични дейности и срещи с приятели и роднини без да го засегнеш. Ако не те разбере, това говори много лошо за развитието на нещата.

[DevilWish]

Знам, че не трябва да изпълнявам всичко, което ми казва, обаче не ми е приятно да се караме. :С Той е много избухлив, като съм при него дето се вика каквото и да направя няма да реагира, обаче като не съм при него и примерно закъснея един ден така ми се развика по телефона като отидох там ми се извиняваше, чак се разрева. И си противоречи..преди няколко дни му викам тая вечер ще спя в къщи и той вика ок, като се прибрах се почна със смс-ите, липсваш ми, ела, казвам му не мога майка ми ми се кара това-онова, а той отговаря "Е аз ако бях с 17 годишна даже нямаше толкова да се съобразяваме с майка й, на 20 си, какво ти се кара" нз си к'во, и накрая почти ме изнудва да ида едва ли не ме заплашва, че иначе повече няма да го видя.
Иска всяка една секунда да съм около него Още не съм, но някой ден ще избухна.Аз не съм свикнала на такава връзка.Даде ми ключ от към в тях, та той не ме познава 100% кой знае, може всичко да обера там
А за приятелките аз не се карах с нея, просто тя се разсърди, че се прибрах единия ден, когато той ме помоли /хем закъснях с 3 часа/ и пак не беше доволна, тя също е егоист.Сега не ми говори... Пф нз

[Sh@d0w]

Това че връзката ви е толкова "млада" още и вече се чувстваш някак задушена не е хубаво.Следващия път като ти направи на въпрос защо не си дошла точно на секундата или ти държи сметка,просто му дай да разбере,че не ти е приятно да те притиска така.

Ако не говориш за нещата които не ти харесват,няма как той сам да се усети.

Оффтопик:стела влез си в скайпа да ти покажа нещо ;д

[TheBeliever]

Така, както описваш нещата, тоя остава впечатление за пълен control freak. Правиш каквото той иска, както той иска, когато той иска. В противен случай следва скандал. А къде си ТИ в цялата тази работа?

Според мен е хубаво да проведете един разговор, в който да уточните какво точно не ти харесва и къде той прекалява. Обясни му, че ти, като отделна личност, имаш нужда от време за себе си, че той няма право да контролира живота ти и още по-малко да се меси в отношенията ти с майка ти. Постави граници сега, докато все още можеш.



Аз, честно казано, не бих могла да изтърпя и два дни в подобно положение. Не знам ти как успяваш.

[Ssummerjam]

Да ти поставя ултиматууми вече е прекалено. Сорка, че ще го кажа, но е егоист - не го вълнува ти имаш ли възможност,желание, време.. иска на всяка цена да му угодиш на каприза. Досущ като малко дете, което тропа с крак, настоявайки да му купят играчката, която си е харесало.

[marin4itu]

На мене ми намирисва на онези побърканите ревнивци.. Може да не се е проявило все още, но мисля, че ще стане.

[djipsito]

Извинявай, че ще го кажа, ама ти не си добре да го търпиш и да му ходиш по свирката.

Ако бях на теб щях да го оставя, мразя маниаци. Колкото и да съм влюбена.. че той след време носа няма да иска да си подадеш навънка бе...

Изнервих се... тегли му майните докато е време. Тва е моето мнение.

[sladur4etyYy]

:С Той е много избухлив, като съм при него дето се вика каквото и да направя няма да реагира, обаче като не съм при него и примерно закъснея един ден така ми се развика по телефона като отидох там ми се извиняваше, чак се разрева.

това момче е ужасно неуравновесено, има някакви много сериозни вътрешни проблеми. махни се от него. не ти трябва да се занимаваш с такива, сериозно.