О...кей. Ама кому е нужно да пишеш така, че никой да не разбира?
Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL
И не трябва да скърбим за него. Трябва да го изпратим с усмивка и да вземем неговата, без да го правим по-малко щастливо.
На 99% невъзможно- раздялата винаги прави хората по-малко щаствиви. Ако не- значи не е имало любов, нито нищо.

Трябва да изсмучем най-красивото, най-вълшебното и да го пуснем.
Тука вече наистина "изцъклих очи" на този ти глагол. Любовта е точно обратното на това, което се опитваш да опишеш. Даже и от него е далече.

Да, ние се употребяваме като се обичаме и винаги трябва да изтискваме гъбата, да вземем най-доброто от нея, да го изпием и да я оставим суха за следващите емоции.
Ако оставам суха след всяка любов т. е. емоционално преживяване, това не ми прави живота по- пълноценен. Напротив- прави го безмозъчен. Най- малкото, хората не без причина имат естествена емоционална памет.
"Употребата" на друго човешко същество, поне според мен, е дори подсъдна. Ти приемаш човека до себе си. Той не е твой и ти не си негов, за да се използвате взаимно. Отдаването не е точно "заменяне" на любовни блага. То е неосъзнато и точно за това не може да бъде докрай оценено.