Всеки ден бавно отминава,
и не спира да ме огорчава.
Всяко нещо е като стрела,
а животът е безкрайна самота.


Но един човек ме кара в облаците да летя
и в мечтите свои да се пренеса.
Ала малко хора знаят думата “любов”,
затова животът е толкова суров.


Но дните минават през мен
и всеки ми носи полъх студен.
Преосмислям себе си и всичко това
за огорченията и чутите слова.


Какво ми остава в този свят зъл и голям
освен добротата си до капка да дам,
да забравя болка и разочарование
и любовта да бъде моето оправдание.

Да забравя как в мене нещо се взриви
и как птиците се мъчеха да пишат “забрави”!!