Не мога да си обясня защо винаги някой/нещо трябва да са ни виновни, че не можем да постигнем дадено нещо, че не се развиваме, както искаме и прочие?
Дрънканици, съдби, библии, богове.Няма такова нещо.
Най-погрешната стратегия е да искаш нещо, да пробваш и като не стане да си кажеш: ееем, то тъй е трябвало да стане.Или още по-тъпото: такава ми е съдбата и така повелявал бог?!Моляяяяяяяя?
Ще се водя по някакви измислени канони, правила и рамкиращи ме клишета, само защото преди хиляди(че сигурно и повече)години на някой му е било удобно така да представи "истината", за да изглежда, че човек няма собствен избор или ако има, то той е много ограничен.И е едва ли не все тази ще го ползваш или не.Много лесно се властва над някой без избор, който винаги ще се чувства безпомощен и ще се обръща към "големите" за закрила.Бил бог, било политици или някаква друга измислена супер сила.
Стига с тия остарели и оправдаващи мързела твърдения.Има една много простичка истина - има ли желание, има начин, няма ли желание, винаги има оправдание.Ей, това е за мен.
Човек може да постигне каквото и колкото си постави за цел, стига да има правилната настройка, да хване правилния момент и да каже или стори правилните действия.И именно поради тази причина веднъж ако не стане, няама начин ако продължиш да опитваш, да не стане.Стига да си мотивиран както трябва, стига да си вярваш(не онова малоумно самочувствие без покритие, от което мн хора страдат и си патят) и да не се отказваш.Другото са шикалки.
П.С. не съм прочела нито едно мнение, освен първото, ахахах.Ако това е ни в клин, ни в ръкав, сори