Началото на края...

[MissBianka]

Не знам дали е редно да пиша всичко това, но просто се чувствам ужасно вмомента и няма с кого да говоря, а имам такава нужда да споделя...
С приятеля ми много се разбираме, обичаме се, заедно сме от 8 месеца и не сме се карали сериозно до сега.Той винаги ме е разбирал, отстъпвал и се е старал аз да съм добре (или поне до сега беше така...) Миналата вечер така се стекоха обстоятелствата, че се наложи да му споделя нещо за което не бях споменавала пред него.Нещо ужасно лично,което никой не знае.Не бях му казвала защото съм на мнение че трябва да си на 100% убеден в човека до себе си и в това че ще получиш подкрепата му.Та като му казах уж прояви разбиране опита се да ме подкрепи и да ми покаже,че е до мен както е бил винаги. Но днес (той от снощи е на бал,празнуват, 2 вечери ще са там) се чухме няколко пъти, а той изобщо не се поинтересува как се чувствам относно това, при положение че знаеше колко ми е трудно да му споделя.Не каза нищо по този въпрос,вярно е че темата е деликатна и може не е искал да ме разстройва, но все пак можеше да се поитересува как се чувствам аз докато той си празнува... Казах му го , малко грубичко се държах, но се чувствах много зле... Той се ядоса че се държа така.В следващият ни разговор почна да ми говори общи приказки все едно нищо не се е случило ( а това нещо ме побърквааа мразя го !) казах му че така няма да стане , да се престръва че нищо не е станало.Той ми каза че не иска по телефона да го обсъжме и като се върне ще говорим.А аз му отговорих че до тогава не мога да се преструвам че нищо не се е случило и да се държа нормално... А той : тогава няма да се чуваме. И ми затвори. И това беше...Никога не е бил такъв.Ако наистина не ми звънне повече тази вечер много ще ме обиди и мисля че това е началото на нашата криза...Точката където всичко се пречупва... Чувствам се много зле, изоставена в труден момент...

Извинявам се че стана толкова дълго, но наистина имах огромна нужда да споделя... Благодаря на тези които ще го прочетат...

[TheBeliever]

А ти какво очакваш? Да обсъжда деликатните ти проблеми по телефона на бала си? Не мислиш ли, че е малко егоистично от твоя страна?

Той ти е казал, напълно правилно, че такива неща не са за телефонни разговори, и ще си говорите като се видите. Ти обаче изпадаш в някакви истерии и се вкарваш във филми. Да не би да имаш ПМС? (напълно сериозно, и аз съм склонна към излишни драматизации в онова време от месеца)

Та, стегни се и не търси под вола теле. Не бързай да си вадиш генерални изводи от два телефонни разговора. И остави момчето да диша поне на бала му.

[MissBianka]

Мисля че си права.Аз съм имам наклонност към излишни драматизации през цялото време.... просто съм си такава, опитвам се да се променя, но ми е много трудно... Пък и непрекъснато се страхувам че в някой момент отношенията ни ще се развалят и всичко ще се превърне в ад...

[TheBeliever]

Пък и непрекъснато се страхувам че в някой момент отношенията ни ще се развалят и всичко ще се превърне в ад...

И каква полза от това? Каквото има да се случва ще се случи. Нищо не е вечно. Но това не е причина да се сдухваш.

Радвай се на връзката си докато можеш и избягвай излишните драми. Те влошават положението и създават проблеми там, където иначе всичко си е наред.

[MissBianka]

Оххх така е , непрекъснато имам нужда някой да ми го напомня... Може би трябва да му се извиня, иначе рискувам изобщо да не ми звънне и всичко ще стане тройно по зле...

[FancyGirl]

Остави момчето да си прекара хубаво защо го занимаваш с глупости след като бала му е веднъж в живота. Това, че не те е питал как си едва ли значи, че не го интересува. Когато се прибере ще поговорите за това, Не му разваляй настроението и празненството.

[TheBeliever]

Оххх така е , непрекъснато имам нужда някой да ми го напомня... Може би трябва да му се извиня, иначе рискувам изобщо да не ми звънне и всичко ще стане тройно по зле...

Така е. Извини му се, пожелай му приятно и незабравимо изкарване И не драматизирай ако не ти звънне. Все пак е там да купонясва, а всички знаем, че в разгара на купона времето тече неусетно.

[MissBianka]

Много благодаря за помощта ! Сега ще видя какво ще стане дано нещата се оправят ...

[van1]

Мисля че си права.Аз съм имам наклонност към излишни драматизации през цялото време.... просто съм си такава, опитвам се да се променя, но ми е много трудно... Пък и непрекъснато се страхувам че в някой момент отношенията ни ще се развалят и всичко ще се превърне в ад...

ТИ ще го превърнеш в ад, ако продължаваш така с излишните драматизации.

[TheNewReligion]

А ти какво очакваш? Да обсъжда деликатните ти проблеми по телефона на бала си? Не мислиш ли, че е малко егоистично от твоя страна?

Сама си си виновна. Не стига, че те подкрепя и те щади от разговори на тая деликатна за тебе тема, ами и фасони правиш. Ебаси. Ако бях на мястото на момчето, бих ти теглила майната по същия начин.