Слушайте ся и мойта история, класиката си е класика.

9 клас - един клас ->една компания->приятели->влюбен в нея->тя ходи с голям батко, реже ме->болка, мъка, ала-бала->отчуждаване(един вид), смяна на компаниите. (хайде да си останем само приятели, хахаха, любимата ми реплика)

Skip - 3-4 години, тъпи връзки, по 3 месеца, секс чат-пат без чувства.

12 клас(за същата говорим) ->Изпращане->дискотека+алкаж+трева, мили погледчета, прегръдки усмивки ала-бала-> глупакът е пак затънал до ушите, чуди се кво да прави, щото от несподелената любов остава много люта рана, страх го е, срам го е, щото иначе е пич и непукист, ама на, говори за себе си в 3-то лице, отива и пише във форуми вместо да я викне на кафе...(иначе момичето е - убийствено красиво, достатъчно(хммм...) умно, не е материалист, познаваме се прекрасно абе....)

Та, ако дадете акъл, добре, ама то само с акъл не става, даже въобще.

Но запомнете 3-те урока, които научих от тази особа:

1. МАЛКИТЕ МОМИЧЕНЦА (ОСОБЕНО ХУБАВЕЛКИТЕ) ходят с ГОЛЕМИ БАТКОВЦи. Факт.

2.Приятелство между момиче и момче НЯМА. Точка. (е, са ако си педал...:Д)

3.Несподелената любов е най-силна и може би вечна, 'щото обичаш не реален човек, а абстрактен идеализиран образ, който съзнанието ти си е изградило, за да запълни липсата... Капиш?

Cest La Vie, ко да праиш...