Там не опира до любов. Любов няма в началото, а по- нататък, критерия, според мен, е духовна и интелектуална зрялост. Отначало са ендорфини, които се възприемат като любов. Усещанията в началото на връзката, които повечето хора бъркат с 'любов', са си чисто и просто тръпката от 'новото'. Химия.
Все тая, идеята ми е, че един що- годе зрял човек прави разлика между химия и любов. Не може да очакваш от 12- 13 годишни хлапета да разбират от любов. Тепърва започва всичко за тях. Същото важи и за малко по- големите. Не бих споменала възрастови граници, за да няма обидени (пък и няма възраст, която да гарантира емоционалната стабилност на един човек- т.е. че вече не е разгонен пубер..)
Любов се намира трудно. За да твърдиш, че обичаш някого, трябва да обичаш себе си. За да обичаш себе си, трябва да се познаваш, и то адски добре. А кажи кой тийн познава себе си?
Другата ми теория е, че света е залян от вълна... ъм, тупирани, очилати, без вкус за облекло и грим нинджи- мутанти, целящи да унищожат представата на 'нормалните' за каквито и да било морални ценности.