Изневерявала съм веднъж. Имах връзка с човек, на който му беше все тая за мен. Бях решила да му бия шута, защото ми беше писнало. Вечерта преди да излезем, за да говорим, мъжът, с когото наистина исках да бъда, ми каза, че не съм му безразлична. Мечтаех за този човек от месеци...
Така се случи. Не оставих другия, защото исках да страда. Когато скъсахме, му казах, и си постигнах онова, което исках (характер, кво да правиш ). Тоя, по който бях хлътнала, само се възползва от 'влюбеността' ми. И двамата излязоха боклуци.

Чувството е ужасно. Сякаш нещо те разяжда отвътре... Не можеш да гледаш хората в очите, адски отвреатително... Никога не бих изневерила на човек, на когото държа (например на сегашния ми приятел). Никой не го заслужава, наистина. Най- малко човекът, който те разбира и те обича.

Въпреки че съм изневеряала, никога не бих простила изневяра. Аз съм адски ревнива и не деля мъже Гореспоменатият случай е изключение, заради което, след една година, още не мога да спра да се тормозя...