Ето каква е ситуацията. Имаше една изцепка от страна на приятеля ми, която е по-скоро свързана с нещо, което трябваше да направи, а не направи. Наистина това беше нещо важно, но ето че той го пропусна. Естествено на мене ми стана много неприятно, но още повече от факта, че имах намерение да забравим за това, а той оплеска нещата. Каза ми, че имам право да го мразя заради неговия фал и каквото и да реша ще го приеме. Тук вече много ме ядоса. Как, след като е наясно какво изпитвам, си мисли, че може да стане това? При положение, че съм му доказала какви са моите чувства, изведнъж ми сервира "ще те разбера ако вече ме мразиш". Не стоят ли нещата по друг начин-когато обичаш някого, как може заради някаква поправима грешка да се изпарят тези топли чувства? Това, което ми каза ме накара да си мисля, че той подценява моите чувства и сякаш не знае какъв човек съм, че да ме поставя в такова положение. Завършихме разговора по такъв начин, че ясно да разбере втората си грешка и да премисля нещата, които му казвам без да се съмнява в тях. Поясних му, че имам нужда от време, както и той, за да премислим този разговор и нямам намерение да говоря с него поне днес, макар че се чувствам много объркано и не знам какво да мисля. Благодаря за вниманието на тези, които ще прочетат. Имах нужда да споделя някъде, за да се почувствам по-добре. Не се случва за пръв път да се изцепва така, а именно съмненията, които той отрича, ме карат да се чувствам подценена. А според вас трябва ли да не вземам навътре това, което той ми каза и тези му нагласи? [/b]