Към мене щом ще стигнеш, то сега,
когато с всички в раздор, изстивай.
Бъди за мен и ужас, и тъга,
последната ми загуба не бивай!
Скръбта когато превъзмогна, ти
недей да ме раниш последно скрито.
За да не свърша доубит почти
след бурна нощ и утро дъждовнито.
Но щом ме видиш, че стоя едва,
от мерзости притиснат до стената -
върви си днес, да срещна днес това
безмилостно коварство на съдбата:

бедата, злото, ужасът нелеп,
да се лиша завинаги от теб.

Сонет 90, Шекспир