Това е ужасно сложен казус.


П.П.: Пиша от гледната точка на момиче, което е в такова положение- не мога да му отвърна и да искам. Дори като приятел не го възприемам и затова въобще не ми пука как ще се държа или какво ще кажа пред него- един вид съм подобрената версия себе си. Докато пред човек, на когото държа и се кефя, не мога да се отпусна напълно и да дрънкам, каквото ми скимне, защото има вероятност от около 100% да кажа нещо, 'дето ще го обиди и да прецакам нещата.
Въобще съм стигнала до заключението, че когато се опитваш да впечатлиш някого, старанието не дава желания резултат. Докато когато не ти пука, несъзнателно подаваш сигнали на околните, че те трябва да те впечатлят. Един вид си едно стъпало по-нагоре. Звучи глупаво, но предполагам, че всеки знае за какво точно става дума. Таа, зат'ва често се получава така.