Бях писала тема преди време,че ме е страх да се разделя с приятеля ми,който сега ще става студент.Аз съм на 17,а той е на 19.От цяла седмица се приготвям за бала му,притеснявам се и тн и някак си точно един ден преди събитието(днес) някак си ...всичко ми изглежда безсмислено.Чувствам се така сякаш утре отивам напразно сред непознати хора ...Той има проблеми вкъщи(както и аз доста често) и не искам да му говоря за това,но сигурно ще се наложи.От известно време вече започна да ме дразни,когато ми звъни по 3-4 пъти на ден,когато ме пита какво правя,защо го правя и тн.Станала съм много изнервена.Дразнят ме някои негови действия-като да ме целува постоянно и да ми казва по 10 пъти на ден 'обичам те'. Сякаш тези две думи вече са изгубили значението си като ги повтаря толкова пъти и когато ми го казва не чувствам нищо.Всъщност...само веднъж с едно друго момче бях почувствала тръпката от това да ми каже 'обичам те'. Сега,когато ми го казва(сегашният ми приятел) или се радвам или -да и аз и толкова.Понякога когато е щастлив заради нещо не спира да ми го повтаря,но мен ме дразни това,че го казва заради някакво събитие...това го е провокирало да ми го каже.Ще започнем 8ми месец,вече много приятели свикнаха да ни гледат заедно...и някак свикнахме един с друг.Търсим начин да разнообразим нещата между нас,но напоследък всичко ми се струпа иии някак си не издържам.Не знам дали искам да се разделим.Виждам,че той ме обича много,но ...аз започнах да забелязвам слабостите му.Искам да поговоря с него колкото се може по-скоро.Не знам дали искам свобода(без момче до себе си) или да продължа да съм с него.До вчера,онзи ден бях сигурна,че той ми подхожда по сякакъв начин -визуално,вътрешно,като качества и маниери и тн,а днес ...и може би не само днес, вече не се издържа...някак си ме дразни.Честно казано не ми се иска да се разделим,ще е хубаво да намерим решение,но не мога да разбера какво.Чувствам се изтощена и отегчена от толкова много неща...и главно-балът му.
Само да кажа,че той ми беше първият ...и това е най-сериозната ми връзка.Нямам особено много приятелки и двамата си споделяме всичко,не се притеснявам от него,нито той от мен.