При мене се слу4и нещо такова- каня я аз, измислил съм си някъв там "развой на събитията", и мисля 4е си4ко ше мине по план. Ама тя ква станааа.... Срещаме се пред даскалото, казваме си е'но здрасти и тръгваме към е'но кафене. А аз мъл4а . Ненам кво да кажа. Влизаме в кафенето, зимам аз 2 коли, сядаме.... и аз пак упорито мъл4а- незнам как да запо4на.... след минута-две тя ме подтикна, нали, "еее?" и аз....едвааа едвааа заговорих....след 30 секунди просто и казах ,4е ми е за 1 път, 4е се притеснявам, 4е"треперя кат' телефон на вибрация" ХД...и оттам стана по-лесно... Просто му кажи как се 4увстваш и нататък си4ко ше мине по масло \/