Ето я и поредната банална история ... бях с бившия ми година и половина ... последните месеци бяха просто някаква трагедия , ден нямаше в който да не се скараме за нещо ... той беше прекалено дребнав , а аз се държах с него много тъпо и понякога верно жал ми ставаше за него ... както и да е една вечер се скарахме и му казах , че съм му изневерявала... той в 4 сутринта дойде в нас , карахме се , карахме се , накрая се сбихме , абе селски истории направо . След като скъсахме му бях много ядосана и не исках да го виждам повече , но от няколко дни нещо ми става . Знам ,че ако му простя ще съм най-голямата глупачка на света ... и все пак това което чувствам не е точно любов ... просто го искам някак си ... ей така дори и да не ходим просто искам да го виждам и да знам ,че не ме мрази трудно ми е без него , въпреки , че не го признавам . Излизам си с приятели , с други момчета се разнообразявам , ама не е същото като с него ... Искам да го гушкам и целувам пак , секса с него ми липсва ... От всички други секса с него най-ми харесваше и тази мисъл не ме оставя на мира ... като се сещам за разни неща , толкова много спомени имам с него ... искам по някакъв начин да подобрим отношенията си , но не искам да се унижавам повече ...исках да си излея душица , но и съвети няма да откажа ...