Искам да си излея малко душата...
Момче съм и вече повече от 14 месеца не спирам да мисля за НЕЯ, даже нямам желание за друга... Винаги са ме разочаровали, но този път няма да се примиря. Тя знае, че я обичам но не ме иска... поне за сега. Става ми адски гадно, когато поглежда към мен, защото не знам дали се радва, до някаква степен, че ме вижда или просто на ум ми се присмива и си мисли някакви работи описващи ме като паляк. Почти всеки ден се виждаме в обща за нас среда, но никои от двама ни не обелва дума, просто се подминаваме. Искам да я заговарям отново, но тя никога не го прави първа и винаги се измъква. Затова вече само я поглеждам и си мълча, а от вътре всичко ме свива...
Виждам светлинка в тунела
Вие какво бихте казали за една такава кофти ситуация? Може ли да е от мен проблема? Вече изчерпах всичките си идеи как да я настроя за нещо ново... с мен, единствено остава да ме заобича какъвто съм. Направих си изводи, че страда заради момче(сигурно е), но не знам точно за какво става дума.
ПС - аз съм на 18 тя е по малка