Бременност

[iwetka]

Охх... първите ми думи 100% ще са "Леле к'во станааа !!?!" .. после искам не искам износвам раждам и така .. и то е защото не искам да убивам собствената си рожба.. а и така рискувам да нямам никога повече деца.. ами НЕ БЛАГОДАРЯ ! С този , с който сме направили детенцето с него си го отглеждаме .. и тка.. знам че отглеждането никак не е РОЗОВО, но НЕ ИСКАМ друг вариант Колкото до осиновяването.. честно казано бих го направила само ако няма как да имам МОЕ си дете.. простата причина е, че някога когато вече съм привързана към това дете и то разбере ,че е осиновено.. рано или късно започва да търси биологичните си родители... дори и да не ги потърси .. всичко се променя.. ето това е моето мнение..

А по въпроса за смисъла на живота .. за мен смисъла на живота са всички неща които ни се случват.. всички възходи и падения.. всички усмивки и всички сълзи.. Всяка следа която оставяме след себе си където и да отидем.. Децата които създаваме..възпитаваме и след това в тях се пробуждат същите мисли каквито са нашите сега ДА ДАДЕШ НЕЩО НА СВЕТА , АКО ЩЕ И САМО ЕДНА УСМИВКА ДА Е !! За мен това е смисъла на живота

[Ronnan]

Аз пък мисля, че смисъла на живота не е да правиш деца като луд, само и само да са твоя плът и кръв.. Аз на това му викам паразитизъм... щото тая земя си има капацитет, ако вземат всички да правят деца (като африка и китай) къде ще му се види края? Само правиш деца и смучеш още повече ресурс без нищо да и даваш в замяна на планетата, малко се размива представата за паразитизъм, нали се сещаш?

Мдаа, вместо това да спрем ние да се размножаваме и да оставим това в ръцете на цигани и китайци, ние само ще им отглеждаме децата, за да може те да са свободни да правят други. След max две поколения всички ще сме кафяви и с дръпнати очи


Всеки да прави каквото си иска. Вярно че и тези деца с нищо не са виновни че са ги изоставили, но все пак, стремежа трябва да е да не се стига до там, че дете да попадне в дом за сираци, а не как да отгледаме всички сираци. И btw паразитизъм е не когато семейство има две деца, а когато са повече от две, защото две деца само ще запазят баланса, когато родителите им починат. Паразитизъм е и това аз да нямам собствени деца, защото се чувствам задължен да осиновя, понеже пък някои друг си вее онзи работа и си хвърля децата по домове.

[the_man]

Логиката ти е желязна (и не го казвам със сарказъм)
Няма да задълбочавам, че много расистко ще прозвучи...

[kalpazanka]

Ще се зарадваме и двамата, но после, като поразмислим- под наем сме, нямаме сигурни доходи /всъщност той има, но няма да стигат за тричленно семейство+ два кредита/, а да изнудваме бабите и дядовците...не ни се ще. Предупреден е, че не искам дете и че решението е аборт, затова сме взели мерки да не допуснем бременност. Като го видя как грейва, докато си играе с племенниците, направо ме е яд, че искаме дете, а са ни вързани ръцете за поне още две години.

[the_man]

Ще се зарадваме и двамата, но после, като поразмислим- под наем сме, нямаме сигурни доходи /всъщност той има, но няма да стигат за тричленно семейство+ два кредита/, а да изнудваме бабите и дядовците...не ни се ще. Предупреден е, че не искам дете и че решението е аборт, затова сме взели мерки да не допуснем бременност. Като го видя как грейва, докато си играе с племенниците, направо ме е яд, че искаме дете, а са ни вързани ръцете за поне още две години.

Както казват родителите ми, въпреки че съм единствено дете, "винаги ще има място за още един и храна за още една паничка на масата".... Ако го искаш - давай, живота е борба, като изплатите кредитите, ще теглите други... и момента никога няма да е подходящ, а времето лети. Никой не иска да "муфти" бабите и дядовците, но за тях ще е удоволствие да помогнат и сами ще предлагат... Щом живеете като семейство и не сте някви пишлегари, единственото което има да мислиш по въпроса е дали го искаш от него детето.. ако е така давай, детето ти няма да иска дърта майка, като стане тийн

[kalpazanka]

детето ти няма да иска дърта майка, като стане тийн

И това ме тревожи, не бой се. Няма да чакам /надявам се/ да стана на 35 и да се сетя да работя за дете, защото то, когато стане на 15 и започне да го тресе пубертета, аз ще съм в менопауза и ще ме тресат топли вълни. То ще иска да излиза с приятели, да се събират на вила/купон, а аз ще искам то да си е вкъщи в 21.00, щото на мен ми се доспива в 22.00, да речем.
Прав си, че никога няма подходящ момент, но поне ми се иска да сме се подсигурили поне малко в материално отношение. Поне покрив над главите си да имаме /и то собствен/. Ситуацията е бозава. Пичът ме успокоява, че има светлина в края на тунела, но аз не бих поела риск детето ми да знае какво е да не може да отиде на екскурзия/зелено училище, защото нямаме пари или защо не може да учи еди-каква-специалност във ВУЗ, защото едно време сме бързали и не сме си направили правилно сметката с таткото и сега не можем да го издържаме. Монетата има две страни.

[the_man]

И аз съм се лишавал от екскурзии, кецове за по 200 лева и други такива. И пак мисля, че съм станал човек... Уча във ВУЗ-а, в който искам, работя за да си плащам семестрите, които са дебели, но се справям и знам какво да правя с живота си. Така се калява човек. Мислиш че ще създадеш и възпиташ по-стойностен човек, ако имаш повече пари? Верно, кофти е да ти иска и ти да не можеш, ама 100% няма да е така след време. Едно "ново" дете повдина настроение, дух, борбеност, желание за работа, за развитие... Появи ли се, ще се появят и успехите, положителна настройка на мисленето и всичко ще е наред. Все пак това е живота, ако е лесно ще е скучно

[kalpazanka]

И аз не съм носила кецове за двеста лева, но си давам сметка какво щеше да е, ако не можех да уча това, което искам и трябваше да запиша нещо-си-там-задочно-за-едната-диплома. Дрешките не правят човека стойностен, но има важни моменти в живота, където определено трябват пари. Ще преглътне това, че няма на бала да е с парцалче за 5 бона и няма да отиде с лъскава колица под наем, но... несполуките с висшето са в дългосрочен план. След две години ще го мисля пак. Ако дотогава стане, не знам...

[Lyubeto]

Ще го гледам с най - голяма радост. И двамата с таткото го искаме , но просто все още не сме узрели достатъчно за това , а и паричките няма да стигат и за бебе. Но стане ли няма да има по щастлива от мен , дори и да не е планувано ...