Аз ли не съм наред, защото мисля, че в една връзка трябва да се правят компромиси? Само за мен ли не е нормално при скандал вместо да се опитвате да говорите нормално, реакцията да е "не искам да сме повече заедно"??Направих толкова много за това момче, всякаква гордост изгубих за него, а той да не иска да направи 1 компромис и като съм сбъркала веднага да мисли да ме заебе, при положение, че нещата между нас са от 3 години... Явно на мен нещо ми има, как мислите, но съм правила ужасно много компромиси с него, а той с мен не може, гордостта му идва в повече.. А аз го обичам повече от всичко, разбивал ми е сърцето, унижавал ме е, наранявал ме е.. но всичко съм му простила, а и няма да спра да му прощавам, така че съветът да го оставя също не ми се струва нормален.. Защо нещата трябва винаги да опират до раздялата? Не е ли това причината за многото разводи в днешно време.. Не знам, аз наистина съм странен човек, но не мога и да си променя мисленето сякаш...