Но тва си е лично мое мнение де.В смисъл дори в най-добрите женски приятелства,които познавам не е имало времена без кавги,клюкарствания,лицеме рие и завиждане...Дори виждам как майка ми за нейни приятелки още от детски години като й кажа примерно"Еди коя си що пуска сина си сам на море с приятели,а ти мен не?" И веднага се почва -"Оо,тя е много безотговорна,не става за никаква майка,даже се чудя как заспива нощем",обаче тва никога няма да й го каже в лицето ще каже,ако сме пред приятелката й -"Еми,щото има повече доверие на сина си".Демек 1 вид е лицемерно,ако ме разбрираш Винаги са си били такива-завиждащи и клюкарки,поне доколкото може да прецени малкият ми 15 годишен опит и наблюдения.