Изпитвам панически страх от смъртта.Не точно от начинът,по който умирам,а факта,че след това ще изчезна завинаги.Самата ВЕЧНОСТ ме плаши до смърт.Мисълта,че дори и да съм безсмъртен ще се разпадна на градивните ми частици в края на живота на вселената,просто тази вечност ме ужасява и като се замисля за нея просто умирам... главата ме заболява,става ми гадно,абе супер гадно и това трае околко 2 и 40 сек - докато си намеря някакво занимание,което да ми отвлече мисълта на някъде ?Какво да правя ? Моля ПОМОГНЕТЕ ? Самото ми съзнание няма да го има,просто не мога да го проумея !
ПС - ВЕЧНОСТТА СЪКВА МНОГО!НЕ МИСЛЕТЕ ЗА НЕЯ !
ПС 2 - Ако някой е разбрал нещо да даде някакъв съвет !
Преди 2 години и аз бях така...успокой се с тфа,че всички умират и отиват другаде сеш се ? Не изчезват отиват на по-добро място при роднините си ще бъдете заедно
в тоя свят има безброй неща които немога да се проумеят и да се обяснят,в Библията пише,че човекът е дух,душа,тяло.тялото е един вид като гостоприемник.след смъртта душата се явява пред Бог и той преглежда "харддиска" с целия живот и отсъжда -Рая или Ада.Честно казано това е един от споровете,които никога няма да се разрешат,защото все пак никой не се е върнал от смъртта за да ни обясни какво има отвът.Някои го вярват други не.ясно ти е че смъртта е неизбежна до този момент,казвам до този момент,защото от години се правят нови техники,които заменят всичко в човека,но не и мозъка.сиреч стареенето и дегенерацията на невроните са необратими и това е нещот,което се явява пречка за безсмъртието.настрои се че е неизбежно,единственото за което може да се молиш е всичко да си е поред-баба и дядо,мама и тати ти и т.н.спомням си преди ми бяха казали,че енергия не се губи и не се появява,сиреч при физическата смърт,енергията(душата) на човек напусла тялото и търси ново незаето,така че относно въпроса за прераждането съм твърдо ДА,дали след година дали след 1 000 000 никой не може да каже,нито дали в човек или в куче или в друго животно.и тук неизбежен е въпроса от някой идиот,ами щом се прераждаме,защо не помня нищо?защото паметта е в мозъка,в хипокампуса и на още някои места.за това не помниш нищо,защото душата няма памет.един съвет от мен,не бива да те е страх от нещо,което е неизбежно,защото 1во че като си мислиш само за това ще ускориш идването му.живей си живота дет се вика няма да живеем с орлите.
Аз пък си мисля, че боленето на главата и завиването на свят идват от това, че като започнеш да мислиш за това се активира непозната част от мозъка. Аз се опитвам да мисля колкото се може по-дълго, но бързо ми се отвлича вниманието.