С една година е по-голям от мен. Първоначално се бяхме виждали 2-3 пъти насаме, не учим в едно училище, но това не пречи. Преди няколко месеца започнахме постоянно да си пишем и наистина се сближихме.. Той наистина е невероятен и е всичко, което харесвам, събрано в едно момче, на няколко пъти се канехме да се видим и сега стана, два пъти. Вече бяхме станали страшно близки, гушкахме се и целувки, но не и по устните .. Когато пак се видяхме ми предложи и аз приех, разбира се, та той е . Чувствам го, как ми говори, как ме докосва, как ме целува, наистина много ме обича.. и аз също, но не се чувствам сигурна при него. Нали казват, че трябва да ти е спокойно и хубаво при Човекът . Но при мен не е така, наистина ми е хубаво, той прави страшно много и се старае, но просто дори и когато съм при него изпитвам някакъв страх, лек, но не мога да се оттърся. Има моменти, в които той е единствената причина да се усмихвам, и да си мечтая, и само за него си мисля . Но защо е така с този страх ..