
Първоначално написано от
Venture
И аз бях така, всъщност била съм така през по-голямата част от живота ми. Знаеш ли, в момента, в който спрях да се тормозя за това, започнах да се чувствам все по-щастлива. Намерих си приятели, де. Не са много, не може да се каже, че съм част от някаква компания, но съм си добре и така. Просто трябва да спреш да се самообвиняваш за това, да си сложиш една усмивка, да започнеш да се включваш в разговорите на съучениците си, например. Да не ти пука, че ако попринцип си мълчалива, ще се зачудят на рязката промяна. Повярвай ми, не е толкова страшно.
Кой клас си?