Здравейте на всички,които са изявили желание да прочетат историята ми. Знам ,че тя не е много за този форум ,а по-скоро за "приятели",но знам ,че тук повече виреете ,а на мен ми трябва истинска помощ... Извинявам се ,че ще стане доста дълга.
И така... от няколко години се познавам с едно момче,което адски много обичам и както знам и той мен. Няколко години бяхме много близки приятели,но той ми споделяше ,че може би чувства нещо повече към мен от приятелство. Аз му казвах ,че нямам по-дълбоки чувства и той се примиряваше. Бяхме страхотни приятели ,всичко вървеше гладко. Постоянно си звъняхме ,споделяхме си ... дори където сме ходили всички мислеха,че сме заедно,защото се държахме точно като двойка ,а ние просто държахме много един на друг. Но всяка ера има своя край ... На имения ми ден ,който беше доста див се получи едно объркване от моя страна... сякаш почувствах нещо повече към него и на другия ден му споделих,че не съм сигурна ,но може би го обичам като нещо повече. След няколко дни решихме да се обвържем официално и така бяхме заедно. Всички много ни се радваха ,но аз се чувствах не на място ... не можех да свикна ,че трябва да го целувам и да се държа по друг начин с него... Споделих му го и той ме разбра и ми каза ,че ще ми даде време да се поосъзная и ,че за него няма проблем. Даа...,но аз не издържах ,защото така и така не свикнах ,а виждах ,че на него вече му омръзва и реших да прекратя тази връзка... Но естествено с връзката се прекрати до някъде и приятелството ни... Той спря да поддържа всякакъв контакт с мен. Не ми звъни .. НИЩО! Знамм.. аз съм виновна ,че му дадох напразни надежди и че всичко между нас може да потръгне ,но и той не трябваше така рязко да се отдръпва от мен. И на всичкото отгоре той ме обвиняма за всичко ,че аз съм била единствената виновна. А когато се помъча да му кажа ,че и той е виновен ,че така рязко се отдръпна той винаги ме напада с думите "За какво съм виновен аз ,че не ти дадох достатъчно време ли?" ... От месец някъде много се измъчвам,не мога да спя ,не мога да мисля нормално... постоянно в мислите ми са спомените ни заедно и се измъчвам ,но като си помисля, че никога повече няма да е така се изяждам направо. :X И искам да ви помоля да дадете своето мнение за това... Дали да се опитам отново по някакъв начин да достигна до него и да му поставя всички карти на масата и искрено да говоря с него за това ,защото все не намирам смелост или да видя дали той ще се сети за мен дали ще се усети ,че ме боли... И до такава степен мога да разбера колко е държал на мен. Като цяло какво е мнението ви за цялата история. Благодаря на тези ,които са отделили време да прочетат всичко...