Цитирай Първоначално написано от VampireLover3
И аз имах същия проблем преди няколко месеца .. Със сегашният ми приятел имахме доста разногласия, аз бях доста зле, постоянно плачех и обиждах баба си (живея с нея, защото майка ми и баща ми работят извън града) не исках да правя нищо. Майка ми като всяка нормална майка искаше да зарежа приятелят си, казваше ми, че той не е единствен, че след време ще съжалявам, че има и други.. общо взето не го харесваше въобще. Не ме пускаше никъде с него, едвам излизах до 7 вечерта.Ходих на психолог, защото започнах да вредя на себе си по сякакъв начин и от там нещата се оправиха, психоложката обясни на майка ми какво се случва ние двете започнахме да говорим по този въпрос и т.н.т И след време тя се примири, че аз го обичам и наистина искам да съм с него, а и отношенията ни се промениха вече не се караме и се разбираме като нормалните хора и тя започна да го харесва вече ме пуска навсякъде дори сама ми предлага да взимам приятелят си, не ме пуска с никой друг освен с него (говоря за други момчета).

Не и обръщай внимание, майка ти знае, че го обичаш, но се притеснява .. щом вижда баща ти в него е съвсем нормално. Все пак се опитай да говориш с нея ще бъде трудно, но...
VampireLover3, аз говоря с нея, но един път е едно, другият път е друго. Единият път е примирена със ситуацията, а другият път не е съгласна с нищо. Вече ми омръзна да говорим едно и също и да се караме заради едно и също. Търпението ми вече е на изчерпване и ме е страх, че някой ден ще се ядосам и ще се скараме много жестоко, а не искам да се стига до това.... Грешката в мен ли е или в нея?