Равносметката, сълзите, съжалението ... не са лоши неща, но ден-два. После задължително трябва да дойде поне мааалко оптимизъм (ако не е възможно и след самия край на връзката).

Не съм преживявала все още толкова тежка раздяла, но няколко пъти съм се замисляла, ако моят реши да ме зареже какво по дяволите ще правя (от година и половина сме заедно). И знам, че доста скоро мислите ми ще се насочат към това, че съм свободна и нямам с кого да се съобразявам и т.н. Не ми пречи да се съобразявам с някого, но когато това е единствената ми алтернатива к'во да правя - ще го гледам от положителната страна. Пък и не е лошо да мислиш като мен - ако като цяло си добър човек, не би трябвало да ти се случват лоши неща, следователно раздялата е за добро.

Не живея в облаците, но в тежък момент, ако сама не си помогна с подобни заключения, няма кой да ми помогне. И мисля, че всеки трябва да е малко НЕреалист когато е необходимо и не вреди.