Извинявай ,но и ти си си виновна.
Сама казваш ,че нямаш 'желанието и нагласата' ,а после се оплакваш?! Е, явно положението не е чак толкова лошо, колкото го изкарваш. Като не ти харесва..промени го, няма как някой друг да го направи вместо теб. Ако ли не, просто свикни с мисълта и намери начин да компенсираш с нещо друго.
Опитай се да мислиш по-позитивно, като цяло. Всеки път ,когато се усетя ,че се държа като лигла (главно като се хвана ,че се самосъжалявам) си мисля ,как това не е най-лошото ,което може да ми се случи и няма смисъл да се тормозя ,заради неща ,които ще отшумят в близкото бъдеще. Мисля за всичко ,за което имам ,а на много други им липсва.
За 'чувствителността' ..сигурна ли си ,че не се опитваш да привлечеш внимание и да предизвикаш съжаление чрез плачът си в училище ,така както правиш с майка си? Все пак винаги можеш да се скатаеш някъде ,когато ти се прииска да си излееш мъката. Няма нищо лошо да си поплачеш ,стига да го правиш за себе си. И аз съм чувствителна ,но не съм тръгнала да цивря пред хората. На пръстите на едната си ръка мога да преброя случаите ,в които съм плакала ,дори пред най-близките си. Все пак е натоварващо ,малко или много, и на никой нормален човек не му е приятно да е свидетел на такива сцени.
Не си единственото пълничко момиче на този свят. Вярно е ,че не е приятно ,но това не би трябвало да ти попречи да си имаш истински приятели. Едва ли причината е само във външността ти.
Ти си на 13. На тази възраст подигравките са нещо напълно нормално и ще видиш ,че с времето повечето ще престанат. Горе главата и им покажи ,че по никакъв начин не ти влияят ,дори всъщност да не е така.