Виж, всичко е на психическа основа.За мен, ако имах сестра, при това близначка, щеше да бъде най-гадният удар нейните подигравки.От нея се очаква да е с теб, не срещу теб.Което означава да и теглиш майната.Дръж се с нея както тя с теб.Дай и малко от нейното лекарство срещу комплекси.Спри да се излагаш умишлено като плачеш.Това влошава нещата.Не се чувствай слаба, защото сестра ти примерно не е нищо повече от теб, квото и да си мисли тя.Тялото не е всичко.Огледай се в огледалото и виж хубавите си черти.Установи как се харесваш и спри да гониш вида на сестра си.Разнояйчни сте, все пак.Не показвай на хората че ти пука.Опитай да станеш по-твърда.Не говоря да започнеш да псуваш наред и да биеш малките деца.Просто не ги отчитай идиотите около теб, покажи им че си човек.
Физическият тормоз е друг въпрос.Кажи на учителите, на баща си, дори на майка си.Спри да им подсказваш на тия тъпаранари.Като са тъпи няма ти да ги движиш, я.
ХРАТАНА НЕ Е УТЕХА!Това го забравяш!Тя ти докарва повече проблеми отколкото успокоение.Ако със сестра ти имате отделни стаи - почваш си гимнастика, пускаш си музика и мърдаш.Ако те притеснява сестра ти да гледа "жалките" опити и нямате отделни стаи - дебни я когато не е вкъщи например.Правиш коремни преси, клякаш...Вземаш се в ръце.И моето тяло не е перфектно но от горе-долу средата на тази година никой нищо не ми казва, защото просто не ми пука, пък и започнах да отслабвам.Имам си самочувствието, не ги чувам като говорят глупости и това е.Преди бях леко пълното момиче със суитчера.Вече съм като всички други - аз и нищо повече.Просто сменяш начина на мислене.
Вариант е да се преместиш в друг калс и да започнеш на чисто с първите впечатления.

Надявам се аз, също на 13 btw, да съм ти помогнала.