Ще го гушкам, докато се наплаче. Понякога просто е по-добре да си го излееш. Като му мине, ще свърша нещо толкова нелогично, че ще се разсмее, ще го цункам и така. Не виждам смисъл да му мрънкам: "Всичко ще се оправи, О моя голяма лунна обич... " И без думи трябва да си знае, че съм там, до него.