Цитат:
Примерно, често ме "хапят" хора тук след написано мое мнение, което не е красиво - на мен ми е все едно , на 17 съм , работя (преподавам ), уча и се занимавам с допълнителна учебна дейност , направила съм това сама , с моралната подкрепа на родителите ми .

И

Явно имам много здраво загнезден комплекс за малоценност + нужда да опровергая боя , крясъците и обидите на мама и тате , но е факт , че всичко това поражда у мен едно силно съжаление .
Не искам да обвинявам никого .

Край на цитат.

...............
Сега е мой ред да се учудя от факта че това е писано от 17 годишно момиче. Явно трудностите наистина изграждат характер но все пак зависи и от какво тесто си така да се каже. А вие сте от добро тесто според мен.

Уточнявам – в основния текст не поставям никой и нищо под общ знаменател – това са гранични примери почерпени от личния ми живот и наблюдения. Не са общовалидни. Нямал съм нито намерение нито пък имам възможност да направя обща класификация на всички възможни варианти – надявам се че ме разбирате.

Конкретно към вас:

Не смятам че имате комплекс за малоценност. По скоро смятам че сама си внушавате че имате. От годините е и от липсата на опит. Ако питате мен това ще отшуми. Това което сте направили и правите не може да се каже и за доста по-големите от вас. От личен опит ще кажа че всичко се изплаща с времето. Смисъла не живота е да имаш цел към която да се стремиш и да не се притесняваш да признаеш ако си сгрешил в нещо. Другото се подрежда някак си.

Доколкото за споменатото от вас насилие над вас - може би наистина родителите прекаляваме понякога с физическите наказания – казвам ви го като човек който е седял с голи колене на зърна от царевица, но като си спомня за какво са ме наказвали и още повече от гледната точка на вече баща и родител – май ми е било малко.

В заключение – не се косете ако някой не ви е разбрал или ви е опонирал. За да разбереш някого трябва поне да си на неговото ниво като жизнен опит и интелигентност – оттук можете да си направите изводите сама.