Здравейте...с моя приятел сме от 3год.заедно аз съм на 20 ,а той на 22г.Снощи за първи път разбрах ,4е той ми е изневерявал.Винаги съм подозирала....мислила съм ,4е съм била подготвена да го 4уя,но явно не съм.Сега ще ви кажа и как разбрах.Снощи ми се обади един мои сау4еник-приятел пихме в една кра4ми4ка до нас по пори4ка.и запо4нахме да си говорим.(а,той е бивш приятел на моя приятел...преди постоянно бяха заедно дупе и гащи...сега ве4е не са...и аз не знам защо ,но са само на здравей)И както си говорихме ме пита...ти да не си мислиш ,4е той не ти е изневерявал.Знаеш ли колко пати съм му казвал да не го прави...вика и знаеш ли какво ми казва той-Е е*ало съм му майката.С нас беше и едни друг наш приятел с който излизаха заедно.Той потвърди вси4ко което другото мом4е ми каза.А,аз се направих ,4е вси4ко това съм го знаела...Вярно подозирала съм винаги...но никога не вярвах ,4е ще дойте деня в който ще го разбера.Знам ,4е приятеля ми никога няма да ме излъжи ,знам ,4е е истина ,знам 4е ми е изневерил-изневерявал( не знам дали е било само 1 път или много...но това не е от голямо зна4ение за мен...щом едни път ме е предал)Прибрах се снощи обадих му се...казах му 4е знам вси4ко и ,4е той за мен е един нещастник който е по нисък от тревата...и му затворих.От тогава съм си изк.тела.И сега се 4увствам предадена,наранена,обидена .Имам 4увството ,4е света ми рухна изведнъж,вси4ко в което съм вярвала се изпари за един миг.Вярно е подозирала съм ,но винаги е имало една 4аст в мен която е имала надежда ,4е греша...Е за пореден път се убеждавам ,4е имам безпогрешна интуиция...А към него изпитвам само безразли4ие..не изпитвам агресия,съжаление...жал.Той за мен не е достоен 4овек.НЕ може да твърдиш ,4е оби4аш 4овек и през това време да ходиш да е*еш.Не искам да се ровя пове4е да разбирам с коя е спал и кога как и тн.Аз знам най-важното ,4е го е направил другото няма зна4ение за мен.Пак казвам 100% вярвам на мом4ето което ми го каза.Нямам съмнения ,4е ме лъже.Сега искам да ви попитам,от тук какво да правя в смисъл какво да му кажа?Какво да го попитам?Какво да направя?Дано на никой не го преживява...много е гадно нещото в което си вярвал ,разбереш ,4е е една голяма лъжа... Кажете ми как да постъпя...Мисля ,4е не съм склона да простя изневяра...сега съм много афектирана...затова дайте ми съвет.Благодаря ви... : )