Цитирай Първоначално написано от Priceless
Цитирай Първоначално написано от chronic
Цитирай Първоначално написано от Priceless
Цитирай Първоначално написано от chronic
До 20 годишна възраст ще даваш всичко за някой-някоя си и после като прехвърлиш 20 ще се усетиш че всичко е преходно,и че си загубил маса време за слепи каузи.Дет се вика,честито на печелившите.
Точно на прага на 20 съм. Мисля, че съм усетила каквото трябва.
Зависи какво си усетила и какви надежди спрягаш в него.Сега автоматично сигурно ще ми кажеш че той никога не би ти изневерил,винаги ще бъде с теб и не поглежда други момичета.. тука леко се засмивам. А,ако се съгласиш с мен което е логичното обеснение,си задай въпроса дали е преходно или не.
Много е важно как си поставяш хората в психиката и дали ролите им са правилни,защото след големите надежди към някой идва и голямат болка,а с реалните надежди към някой после идва реален непукизъм.

Извинявам се за дългия пост,да не вземе да стана като метадоновия баща..
Не, не бих казала такова нещо. И не знам дали е преходно - надявам се да не е. Но все пак - кой може да гарантира такова нещо ?

Кажи му да спира метадона и да си минава пак на херца. Очевидно не му се отразява добре.
Времето е чистата гаранция,нито аз нито ти може да гарантираме как ще се развият нещата.Хиляди връзи-хиляди различни развои на нещата.Аз говоря от личен опит който не е малък и съм си извадил дадени изводи който ми се виждат що годе логични.
Пример: На 16 приех едно момиче за което и с родители съм се карал и сто неща са ставали,е години по-късно не спрях да я обичам,но почнах да я приемам по-различен начин. Е?
Каква е вероятността ти да приемаш сегашния си приятел по този мой начин и после да ти дойде адекватния акъл и да се усетш,само че на 20-21..
Има логика нали?