Това уточнение "но истинска" малко ме озадачи. За всеки влюбен неговата си любов е истинска. Поне за момента, в който я изпитва.

Като мине време може и да решиш, че "любовта" ти е била просто наивно увлечение, но за сегашния миг чувствата ти са най-истинските на света.


Сега по темата - без да се впускам в подробности.

Заедно сме от 2 години и половина, от 2 години живеем заедно. Минахме през какво ли не, чака ни в пъти повече. Но сме решили, че каквото и да ни готви бъдещето ще (опитаме да) го посрещнем заедно. Имаме планове и поставени цели, както общи така и индивидуални. Правили сме и правим компромиси в името на хармонично настояще и по-добро (надявам се) съвместно бъдеще.

Любовта... не е константа. Както ние се променяме така се променя и тя. Не е толкова бурна като в началото, не е толкова наивна. Но пък е по-стабилна. Познаваме се достатъчно добре, за да знаем какво можем да очакваме един от друг. И все пак развитието се усеща и в момента. Любовта ни днес не е такава каквато беше преди 6 месеца. И се радвам за което. Ако нямаше развитие едва ли щяхме да сме все още заедно.

Засега това е моята истинска любов. Надявам се и за в бъдеще.