Искам да ви разкажа нещо, което крия от години и вече не издържам.. трябва да кажа на някого и след като няма на кой реших да пиша тук. Незнам дали ще ми повярвате, но харесвам едно момче вече 8 години Харесвала съм и много други, но него.. винаги щом го видя и цялата изтръпвам, незнам какво да говоря и стомахът ми се свива. Учихме заедно 8 години и дори сега още го харесвам и не минава ден без да помисля за него. В едно училище сме, а аз така и не се осмелих да му кажа нещо друго освен ''Здравей''. Пък и него всички го харесват. Все си мисля, че като стана може би 11 или 12 клас ще го заговоря. А и щях да съм по-смела покрай него ако не е моята приятелка.. тя ми е много ценна, но когато съм покрай нея имам чувството, че всички гледат само нея.. аз също съм хубава и се усещам като такава само когато не съм с нея. Понякога си мисля, че докато съм приятелка с нея никой няма да ме харесва. Не и завиждам, дори според мен не е хубава, но се дразня и то много от вниманието, което приковава и от самочувствието и