ЗАПЕТАИ, ГЛАВНИ БУКВИ И ТОЧКИ НЕ ПИША ВИНАГИ! (И ИМАМ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ 100%)


Слънце
в беден район близо до Лима млад мъж излиза от неговият дом-мъничка къща с глинен покрив. той поглежда към "сутрешното" небе. още един ден без слънце. времето напоследък е ужасно. Той не може да си спомни кога за последно видя слънчевите лъчи. Тежки сиви облаци надвиснаха над земята и сърцето му се става студено и изпълнено с тъга. "Няма слънце когато нея я няма. Само тъга-всеки ден" си мислеше той. И тя не се е обаждала наскоро. Той се чуди дали тя е за него. Опитва се да си представи живота без нея. Ами ако тя остане в Мадрид, за да чисти прозорците на богатите?
Той се обръща, защото чува шум. Едно от децата се събужда. Тя липсва на децата толкова много, че дори къщата не е вече дом без нея. Всеки ден го питат "Кога мама ще се прибере?". И какво може да отговори той? Един ден, съвсем скоро, малкият ми. -"А защо тя не е тук, тате?". Защо? Защото те се нуждаят от пари, защото няма работа тук, а там тя може да припечелва за един ден, това което тук ще вземе за месец. Не е лесно да храниш пет гладни деца, но и за тях не е лесно да живеят без майка им също.
Той въздиша. Време е да ги събуди и да ги приготви за училище. Той познава много хора, които всеки ден изпращат децата на работа, да мият коли или да просят, но тя винаги казваше че децата трябва първо да получат образование.
Но е трудно. Тя му липсва толкова много. Липсва му гласът й, усмивката й и песните, които пее дори когато нещата не вървят добре. И той знае, че тя го обича. Но защо не се е обадила? Може би тя ги е забравила или е решила да остане там. Може би е намерила някой друг. На него му се плаче, но не може. Не и пред децата.
Някакво куче започва да лае . Той се връща в къщата, за да започне поредният ден.

Изведнъж, лъч светлина прониква през облаците и осветява портите, точно когато Вероника минаваше оттам. Той усеща топлото слънце на гърба си. Малкото момиченце точно беше събудило и потъркваше сънливо очите си. Тя прилича на майка си. Прозява се и чува гласа на майка й.Той чува името си-"Начо, Начо!!". Дали Вероника говори?
Той чува стъпки зад себе си. Обръща се, но слънцето е твърде светло, за да успее да види нещо. Той вдига ръка, за да я постави на очите си и си мисли "Не съм се събудил все още. Все още сънувам. " Но тогава Вероника извиква "Мама!". И той усети, че понякога мечтите се сбъдват.