- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Чувствам се ужасно...
Здравейте...момиче на 16 години съм..
Та мойта история е такава... може да ви се стори малко необичайно, но бях с него почти 11 години. Познаваме се още от съвсем малки, тъй като родителите ни са много добри приятели още от преди да се родим... И като малки постоянно си играхме заедно :P ... Решихме да "станем гаджета"още на 5-6 годинки, но странното е че от тогава не сме спирали да се виждаме, станахме много близки и израстнахме заедно, тръгнахме на едно и също даскало, но съседни класове, и си бяхме заедно междучасията... Не спирахме контакт... още на около 12 осъзнах наистина че го обичам и просто не мога без него... Прекарах си цялото детство с него, през много неща сме минавали, като късахме пак се събирахме след най-много 2 дена, но ето че преди почти месец се скарахме непоправимо. Причината беше, че прекарвах прекалено много време с един мой приятел, с който нямам нищо... А той си пада много ревнив и явно някой му е казал нещо и той е решил че съм му изневерявала с този мой приятел, въпреки че не съм. Никога преди не се е държал така с мен... каза ми че късаме и не пожела да говори с мен повече... Мислех, че е временно и че отново ще се сдобрим, но той не ме потърси... реших аз да пробвам, но той ме е изтрил от скайп, фейсбук, и т.н а като му звъня телефона винаги е изключен, или ми затваря. Не съм мислила да мина през училището му или да отида у тях, защото нямам смелостта... познавам го добре и знам, че щом вече е стигнало до такъв игнор просто едва ли някога ще ме потърси пак
Въпроса е, че го обичам и не знам защо просто така е решил да спре всякакъв контакт с мен, въпроса е че не съм спирала да рева през никоя от тези седмици, не мога да спра да мисля за него, не мога да осъзная, че съм сама, просто съм свикнала с него и едва ли ще мога да тръгна с когото и да е било друг, не мога да обикна никой друг...
![]()
![]()
Моля ви помогнете ми... 11 години на вятъра
![]()
....
Ей тук ти се корени проблема.Първоначално написано от sunfl0wer
Вашето е било приятелство преди всичко. Ти си свикнала той да е край теб - другарче за игра, другарче за излизане, гадже (?). Така както описваш ситуацията все едно чета за себе си и моята приятелка от детинство с малката разлика, че не съм тръгнала да ставам лесбийка заради нея.
На кратко - времето ще затрие навика. Лошото в тази ситуация е, че сте съсипали едно чисто детско приятелство със заблудата за нещо повече.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Аз пък мисля, че сте се намерили, и е тъпо, че е станало така. Това за "свикнала съм с него" въобще не звучи притеснително, защото рано или късно всички "свикваме" с половинката си. Няма какво да се лъжем- онази изпепеляващата страст е до време, после се появяват други, по-овладяни, чувства.
Ако наистина сте били 11 години заедно и всичко е така, както го описваш, тогава направи ВСИЧКО възможно да се оправите. Аз си мисля, че няма никакъв шанс да се разделите заради нещо, което даже не се е случило. Кой е толкова глупав да вярва на злобари и завистници?! Моят съвет е да не се отказваш, колкото и странно да звучи, но наистина явно имате нещо специално.
А някаква вероятност да се държи така заради нещо друго има ли? Той ли ти каза, че е заради момчето или ти така смяташ? Възможно ли е да е безразричен към тебе вече? Ако случаят е такъв, тогава бих те посъветвал да се откажеш- it takes two to tango!
Не мисля, че те е забравил вече... Някои хора трудно забравят връзки които са били по няколко месеца, а 11 години са да не кажа целия ви живот... такива неща не се случват често и в днешно време да запазиш дълга, сериозна връзка на такава възраст е трудно. Трябва да поговориш с него и да се опиташ да запазиш връзката ви...
Ако пък не стане... недей да се отчайваш, има много момчета, по разказа ти разбирам, че си имала само един приятел до сега и това е бил той, така че не си вкусвала свобода цял живот, виж какво е да си сама, може и да ти хареса, забавлявай се, излизай с приятелите си, скоро ще срещнеш някой и ще пробваш на ново, знам че ще е трудно да забравиш такава дълга връзка, но хора и с по 20 години брак се развеждат и го преживяват, така че не му мисли...
Аз съм съгласна с TheBeliever. Бъди реалистка просто.
Можеш да обикнеш някой друг, стига си се панирала. И тези 11 години не са били на вятъра, повярвай ми![]()
Не са 11 години на вятъра.От 5 годишна до сега,сте се променили.И ти,и той.Вашата привързаност е повече от любовта ви.Навярно и него го е страх,че няма да обича друга.А ти ще тръгнеш с някой друг и всичко ще свърши.Не мисля,че 11 години приятелство могат да се разрушат заради едната ревност.Мисля,че проблема е по-сериозен.
Diamonds,Mexico,Tequila
Момиче съм,по кое не ми личи?
http://www.facebook.com/pages/Rainy-...205109?sk=wall
Отиди до тях с бухалка в ръка и го питай дали ще те изслуша, или да го почваш. Пробвай да си изясните нещата, кажи му кое как стои. Ако не опиташ, ще съжаляваш цял живот. Ако опиташ и не стане, майната му, животът продължава![]()
Просто го потърси ,очи в очи е най-добре.Едва ли ,си му станала безраслична.
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Годините щастие никога не са на вятъра, независимо от това как завършва една връзка. Моят съвет е да имаш търпение. Няма никакъв смисъл да го търсиш сега - явно не е готов да говори с теб все още и всеки път, когато го потърсиш, времето което му е нужно, се увеличава. За това просто му дай време, не го търси известно време. В един момент ще видиш, че той ще се успокои и ще ти отговори на вече изпратените съобщения или сам ще те потърси. Може например да му изпратиш един смс, че го обичаш, че не си му изневерявала, искаш да поговорите и си готова да изчакаш колкото е нужно, докато се успокои и е готов. Знам, че през това време ще ти е много тежко, но това е единственият начин да си го върнеш.
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.