Мисля, че мислиш прекалено много. Вкарвайки се в такива задълбочени размисли, губиш част от някои ежедневни малки удоволствия (големият кеф от първата чаша кафе до прозореца, приятното отпускане с книжка в креслото и тн. дреболии, които правят човека човек). Ето ти още една хубава мисъл: "Животът е даден, за да се живее." Живей си го щастливо, радвай му се и спри да мислиш за това как светът се разпада. И сега, и преди винаги е имало грозни картини и пропаднали прослойки на обществото. Философията няма да спаси света. Затова се усмихни, радвай се на приятелката ти и на всички ония неща, които ти доставят удоволствие, и не се затормозявай толкова.