Шестицата ....

Следващото ,за което имах намерение да говоря беше самоувереността. Не знам дали следиш логическата последователност в текстовете ,но да - на базата на това ,което имаш ,трябва да осъзнаваш своите достойнства и недостатъци. За първото няма смисъл да говоря - в перфектния случай си добре изглеждащ ,интелигентен човек ,който може без проблем да прикове вниманието върху себе си по всевъзможни начини. Но виж - второто. Тук е препъни камъкът. Успехът ,който си постигнал ,вероятно е замъглил представата ти и самочувствието ти изведнъж е скочило до небето. А не трябва. "Няма перфектни хора" - това е глупост. Има. Ти си перфектен ,защото си това ,което искаш да бъдеш. Но 'перфектното' като идея е да нямаш недостатъци в очите на всички ,което е ... ъммм... невъзможно. Така че запомни ,че самочувствието е много хубаво нещо ,но може да се изложиш наистина много ,самовъзхвалявайки се пред човек ,който не те вижда по същия начин. Запази си егото за себе си и се дръж с околните като с равни. Припомни си все пак ,че и ти един ден беше дете ,готово да захвърли морала и ценностите си за да бъде забелязвано. Нещо ,в което мен не ме бива особено ,но поне 'би трябвало' .