Охх, днес ни раздадоха служебните бележки, аз да взема да се падна и на двата изпита в една и съща стая... От една страна, е хубаво да си с повече хора, които познаваш, но от друга старна като ги знам съучениците ми какви са ксерокси, направо не знам

. Оказа се, че съм с едно момче от нашия клас по БЕЛ ли, мат ли, и той ми вика: "Да учиш, чу ли?" Отвърнах му: "Аз няма да уча заради теб!!!". А после по ФВС ме нарита с топка няколко пъти! Ами, че така си е де, аз да не ходя на изпити заради тях, нали се борим за места, как ще им дам да препишат, то е все едно доброволно да си дам мястото... И ми викат пък някои момичета: "Аз, ако бях умна колкото теб, щях да дам на всички да преписват" Мдам, много би било умно... ццц... И другите се мъчат да ме увещават. Като излязохме за ФВС, следващия час, от другите паралелки бяха накацали по прозорците, тъй като знаеха, че ние ще научим последни къде ще сме, и като завикаха: "Ехооо, в кои стаи ще стееее" и после като завикаха моето име: "Абе, ти, тая... ъъъ как се казваше, а, да, Кристина, къде ще сииии" и една съученичка, полу-туркиня, голяма клюкарка и много силно вика, лесно се пали, а седи до мен

, се провикна: "1, 1". О, божеее, сякаш някой я беше питал!!! Направо ми идеше да я убия!