^ Ще ти дам пример. Аз сериозно съм хуманитарна натура, удоволствие ми доставя да изучавам литературата, историята, езиците - последствах стремежа си единствена от бившия ми клас, 90 процента се забиха в математическа паралелка, а сега там е пълна лудница, гъчканица и не са доволни, `щото приятелствата им се разпаднаха и бяха моменти; стремежите им бяха да не останат на сухо. И, за Бога, какъв е тоя страх от нови хора o_O - никой няма да те изяде, а и по-добре ли е да си останеш при същите, вместо да се развиваш в насоката, която би ти била полезна занапред? Аз си намерих много по-добри и честни хора за приятели в новия клас, защо толкова избягваш промяната?
Гледай себе си - приятелите ако са истински няма да ги изгубиш дори и да отидеш в друго училище. Какво като са ужасни всички в другия клас -
първо, ти не знаеш кой ще бъде там
второ, опознала ли си хората - всеки един по отделно, за да ги слагаш под общ знаменател - преди направих подобна грешка и сега виждам, че не съм била права ама въобще и се радвам на средата в новия клас
А и как целият клас ще е ужасен, а ти ще си си ок?