Преди седмица се скарахме доста повече от обикновено и според него вината не била негова ,за това,че не можело да спим заедно ,а защото родителите му не го приемали .На него му ставало много кофти ,че не можело и си мислил ,че така можело да ме изгуби.Аз реших да му повярвам, че е така... И за известно време реших да си замълчавам и да почакам сам да изяви желание... реших винаги когато на него му е най-хубаво аз да си намирам причина да си тръгвам под пред текст ,че не мога да остана.А ако нищо не се промени в следващите два-три месеца ,че ще се разделим.. на мен много ми липсва ,когато заспивам..нормално ли е на него да не му липсвам Нормално ли на 24 години още да се съобразява с кого ще спи и с кого не Защо го прави