Просто преди да се седне на стола се говори. Да речем водите един ден предварително разговор.
Аз когато ходих да си търся друг да ме татуира стана съвсем случайно. Бяхме с моя приятел и знаехме за студиото и викаме я да видим как стоят нещата. И вътре атмосферата, хората, студото всичко ни допадна, направо си ни приеха като у тях си. Аз до тогава имах 1 татус, моя приятел 3. След 5-6 часа стояне в студото направо си запазих час за другата седмица.
Човека пък после се премести на друго студио, ходихме и там и хоп вече 10 татуса при него :Д и ти става най-добрия приятел.
Според мен е много грешно да отидеш при някой, само защото друг ти го е препоръчал. Да, определено и това играе роля - доволни клиенти е по-добре от никакви клиенти. Но трябва да се осъществи тази приятелската връзка. Да му разкажеш (да те пита) защо точно този татус, какво значи за теб, да ти го нарисува той как го вижда примерно. Да ти направи скица на кожата, да се погледнеш - може пък да не ти хареса как стои на самото място и т.н. Моя приятел същия ден когато имаше час сме изкарвали 7 различни формата и размера за неговия татус, докато реши как да е и накрая при татуиста пак го попроменихме малко :Д
На мен като ми прави гърба трябваше да съм без сутиен, блуза и т.н. и реших за да ми е по-удобно да легна. Разбира се на татуиста не му беше удобно, добре че прави и с двете ръце, да се повъртя доста.
Това е изкуство, влага се малко душа и желание. Мразя хора, които го гледат просто като работа. Рефлектира върху клиента всичко, наслагва се напрежение и си мислиш по-бързо да минава, а не трябва да е така. Овековечаваш нещо върху тялото си, трябва ада бъде значим момент... Налегна ме носталгия вече