Жадно устни в масура впивам,
от димът му вълшебен капки отпивам
и
в страна различна аз отивам.
Поглеждам нагоре към небето,
а то с облаците си ми се се усмихва
и нежно с водни капки ме докосва.

Хладина изведнъж силна аз усещам.
За да се стопля, от красотата на Зелената дама
вдишвам.
Устните ми в усмивка се разтягат.
Тялото ми бавно се отпуска
и
душата ми сред светове блестящи започва да препуска.

Лети като ястреб сред гиганти велики.
Разглежда точките на необятния космос.
Нежно с крилете си полъх създава
и
листата на дърветата с него дарява.