...когато е сам и затворен, осмисля ситуацията, извлича положителното и негативното (по-лесно е да се напише на лист, не на компа), преоткрива грешките си, грешките на другия. Приема, че това, което се е случило му помага да израсте, да се научи да не повтаря грешки. Казва си "Какво пък, беше хубаво, така е трябвало да се случи, явно има защо." НЕ СИ ЗАДАВА ВЪПРОСА ЗАЩО И НЕ ТЪРСИ ОТГОВОРА, или намира отговор, който да го задоволява (без значение дали в действителност е верен), просто по-важното е да се чувстваме добре, защото сме егоисти.

НЕ слуша депресарски песни, малко по малко се опитва да свърши нещо и да не мисли за едно и също. Чистенето помагало да се пречистиш вътрешно. Трудно е да си положителен, ама опитите помагат, човек спира да обръща внимание на гадното чувство и търси нещо по-позитивно с което да се занимава. И така с времето болката намалява, не се забравя, ама не се и усеща както в началото.

"Жив съм- каза той на момчето, докато ядеше шепа фурми в една тъмна студена нощ. - Когато ям, не правя друго, освен да ям. Ако трябва да вървя, ще вървя, без да мисля за друго. Ако трябва да се бия, все ми е едно дали ще умра сега или пък някой друг ден. Защото не живея нито с миналото си, нито с бъдещето си. Разполагам само с настоящето и само то ме интересува. Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек. Ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а воините се бият, защото това е част от човешкото битие. Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем."

Ако мислиш, че трябва да страдаш, страдай.