
Първоначално написано от
nqkafsi_tam
"Предадох себе си, предадох всички...
Продадох себе си, продадох всички...
Изгубих себе си, изгубих всички...
Видях себе си, видях всички...
Забравих себе си, забравих всички...
Излъгах себе си, излъгах всички...
Нараних себе си, нараних всички...
Изядох себе си, изядох всички...
Кой съм аз? Кои сте вие?
Защо ме съдите? Защо ме пъдите?
Защо ме търсите? Защо?
Къде съм аз, къде сте вий,
къде е лятото, къде е зимата...
Не мога повече тей да се търпя,
да тъна аз в тъга и заблуда,
да бъда ваш'та присмехула...
Не мога повече и не издържам,
да слушам как и кой, къде кога,
той пак я наеба?
Кажи ми ти какво да правя, а пак може и дан го прая?
Харесва ли ти новия акцент, за 30 стинки и един бадем,
ми го дадоха от някаф парламент...
Някаф си там аз оставам.
Някаф си там си заминава...
Никой Никоя и Те бяха много зле,
продадох всичко за нея,
останах на пътя и купнея,
да се върна аз назад не искам,
то и май не мога, виждам края,
но не искам, искам аз да я прегърна искам аз да й го кажа,
но не мога, но не мога, но не трябва, няма помощ ни за мен, ни за никого, живота е път, а аз вървя по него пеш, нямам книжка, ни кола,
нямам нищо и вървя пеша. Нямам никой, а пред мен гора от хора, всеки тихо ме подкрепя, всеки тайно ме клепа, зад гърба и пред лицето, както дойде то за здраве затова НАЗДРАВЕ!
Няма вени аз да режа,
нито да се самоубивам,
ще променя с нещо това,
но не знам кога!"