- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Усещали ли сте разликата между...
това да се разочаровате от себе си и това някой друг да ви разочарова?
Кое повече боли? Как мислите вие?
хЪх...
Не знам , не разчитам на някого / не възлагам някакви кой знае какви надежди , а от себе си не се разочаровам , тъй като съм си аз и съм прекрасна ?
В сми , не стига , че постоянно от нещо ви боли , хайде и трагедията на разочарованието да вкараме .
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
За мен повече боли да ме разорачова някой. Аз на себе си немога да разчитам попринцип. Но когато разчитах най-много на този НЯКОЙ, той ме предаде, разочарова ме...Незнам..всичко зависи от човека.
Може би съм се разочаровала от себе си,когато съм се разочаровала от това,че съм повярвала на някого,който ме е предал или наранил.Тогава се обвинявам,че съм позволила да повярвам.
Мразя лъжата и единственото,което може да ме отдалечи от даден човек е точно това.Предпочитам истината,макар и болезнена,отколкото да ме лъжат.Тогава най-силно се разочаровам...![]()
Честно по - ми е кофти когато сам се разочаровам... От другите някак си имам едно на ум, дори и да е минимално. Докато от себе си очаквам уж положителни неща![]()
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Честно по - ми е кофти когато сам се разочаровам... От другите някак си имам едно на ум, дори и да е минимално. Докато от себе си очаквам уж положителни неща![]()
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Естествено- че от другите. Това, че най-много били, когато ние сами се разочароваме, са пълни глупости. Психиката ни е устроена така, че да прощаваме най-бързо на себе си.
Може би разочарованието от другия, защото ако е мое - ще мога да го поправя, но ако е от страничен човек - трудно ще е да му повярвам, че би се променил и тн ..Първоначално написано от RoSKo0o0
![]()
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Имам политика да не съжалявам за нищо. Изключително рядко, може би само два пъти в живота си, съм била разочарована от себе си. А другите... на мен не ми пука за тях.
+1 Май сме самовлюбени, усещамПървоначално написано от IseeDEADbodies
![]()
хЪх...
а чак самовлюбен не.. ама понякога си поставям малко високи цели и ако не ги постигна идва разочарованието. ..Първоначално написано от RoSKo0o0
Има разлика да се разочароваш и да съжаляваш, поне според менПървоначално написано от babity
![]()
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Eстествено, че себе си.
Очаквам всекидневно да бъда разочарована и ме разочароват, защото имам прекалено високи изисквания и очаквания от хората.
Обаче наистина боли, когато човекът е близък и не съм го очаквала. Но все пак... от себе си.
Това прозвуча, като - аз съм силна и преживяла толкова много, заяото хората са лоши, но а зпродължавам напред, понеже съм борбена и позитивна. Излез от филма.Първоначално написано от PinkPan7her
По-кофти е да се саморазочароваш, няма как да се самосмениш![]()
Вземи го от клавиатурата, общо взето ;дПървоначално написано от MistyIlusion
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
усещала съм разликата. да се разочароваш от себе си е по- гадно, но тогава някак си това нещо те разтърсва и можеш да видиш грешките си и да направиш нужното, за да ги поправиш. така човек израства.
а да обвиняваш другите- винаги е по- лесно.
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
Да, разбира се, и двете съм ги усещала.
Малко ми е трудно да отговоря кое боли повече...Но мисля, че разочарованието от другите, защото съм склонна да се поуча от грешките си, да се извиня, ако съм наранила нечии чувства, а не съм сигурна, че човека, от когото съм се разочаровала, ще постъпи така, в повечето случаи гордостта заема челна позиция и от това боли.
П.П Темата ми харесва, предразполага към размисъл.
Постъпи грешно... с правилното момиче.
От себе си боли повече...Просто щото не можеш да си отговорен за грешките на другите. А твоите действия пречат единствено на теб... По-лесно е да простиш, че са те излъгали, отколкото да си простиш, че си повярвал..
Първоначално написано от antifashionshit
Другите съм свикнал вече да съм разочерован , от мен повече ме боли![]()
Повече се сдухвам, като разочаровам себе си.
Майната им на другите - те винаги ме разочароват, а от някои дори съм го очаквала.
Гледам да си поставям такива очаквания и да съм с такава нагласа, че да не се разочаровам. От себе си няма как да се разочаровам, защото се познавам и винаги мога да обясня причината и следствието за себе си, както и да поема отговорността за действията си.
Все пак най-неприятно ми е, когато други са поели някакъв ангажимент/направили са обещание и не са си го изпълнили. Тогава го считам като недостатъчно уважение към мен и не ми се нрави никак.
Боли ме, когато ме разочароват близките за мен хора, но все пак никой не е безгрешен и нищо не е непростимо. От себе си до момента не съм се разочаровала, но за вбъдеще не е сигурно, че няма да се случи. Все пак смятам, че се познавам достатъчно добре, и че до голяма степен съм наясно със себе си, какво искам, какво правя и говоря във всеки един даден момент.![]()
Човека е бедняк, щом отнемат му мечтите! Злобата, за жалост е най-срещаното чувство - да правиш и да даваш любов е изкуство!![]()
waiting for something real...
И от двете болиОбщо взето и за двете може би аз съм виновна. Ако се разочаровам сама - няма кой друг да ми го е направил, всичко е зависело само от мен. Ако някой друг ме е разочаровал - аз съм го допуснала с прекалено доверие, или чувства.
Но ако някой те разочарова няколко пъти подред спира да ти пука толкова за него..
Абе кофти си е тръпката, от когото и да е причинена :/
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Не очаквам нищо от никой... за това и не се разочаровам от никой.