Хората сме различни, не можеш да си убеден на 100%, че ако се съберат отново пак ще се стигне до провал. Знам, че в много от случаите се стига до провал, ама тя докато не премине през това няма да го осъзнае. Т.е ще знае нещата само на теория, щото еди кой си така е казал. Няма след години примерно да се появи още някой (пак бивш) и пак да иска да е с нея и тя пак да умува кво да прави. Тогава вече ще знае какво е станало първия път и едва ли ще й се налага да пита по форуми.

Аз я съветвам да си изживява чувствата. Тука ние не сме никои, че да решаваме колко са истински те, нито можем да знаем с точност кво ще се случи м/у тях. Счупенето и залепеното е различно от новото, тва е ясно. Ама зависи и от лепилото.

Казвам всичко тва, защото винаги съм се пренебрегвала заради другите и до нищо добро не ме е водило. После почнах да мисля повече за себе си. И да, правила съм много грешки и неща, с които не се гордея, ама извличам полза, опознавам себе си, старая се да съм по-добра и т.н. Моето обкръжение е такова, че не виждам да има някой, който да се съобрази с моите чувства или пък да му пука за мен. За тва съм такава. И понеже не знам от кой кво да очаквам се старая да преценявам добре ситуациите и ако реша, че няма да е много "разрушително" за другите, си правя кефа. С две думи търся баланса, ама няма как човек да открие баланс без да е правил грешки.

Тя ако е сигурна в него и най-вече в себе си, нищо не й пречи да действа. И няма ТЯ да е виновна, че другото момиче страда, а момчето. Защото ако е сериозен към едната, няма да се занимава с другата. Ако ситуацията е с 2 момчета и 1 момиче, ще е виновно момичето, а не третото лице..